Р Е Ш Е Н И Е
№ 423
гр.София 04.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 950/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Д. Ж. Ж., А. Ж. Д., Г. Ж. Ж., Д. В. Ж., С. Д. И., Д. И. Д., С. Т. В. и К. Т. Ж. против въззивно решение № 995/25.08.2007 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 766/2007.
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт и излагат съображения, които следва да се квалифицират като оплаквания за необоснованост, довела до противоречие с материалния закон.
Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което иска им да бъде уважен. В съдебно заседание чрез адв. В поддържат касационната жалба.
Ответникът по касация „К” А. , Варна не възразява по реда на чл. 218г ГПК /отм./, нито по-късно в хода на съдебното производство.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по оплакванията в касационната жалба, съдът установи следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е отхвърлен.
За да постанови този резултат, въззивният съд, като е изследвал детайлно в хронологична последователност релевантните за спора факти и развитието на отношенията между страните относно процесния имот, е приел за установено, че „К” А. , Варна е негов собственик на основание чл. 17а ЗППДОбП. Ищците от своя страна не са собственици на вещта като реституирани собственици по ЗСПЗЗ, което е установено със сила на присъдено нещо между страните по приключило по-рано дело.
Въззивният съд е разгледал по същество спора, тъй като е бил обвързан от указанията, дадени му по ч.гр.д. № 715/2004 г. на ВКС, ІV ГО.
Те, обаче, не са задължителни за настоящия състав, а той при извършване на вменената му от закона служебна проверка, намира, че за ищците липсва правен интерес от така предявения иск. Това прави исковото производство недопустимо, както и постановеното по него решение.
Между същите страни вече има формирана сила на присъдено нещо по влязло в сила на 19.11.2003 г. решение, постановено по гр.д. № 191/1999 г. на Варненския районен съд.
С него спрямо „К” А. , Варна е прието за установено, че С. Д. И., Д. В. Ж. , А. Ж. Д., Г. Ж. Ж., Д. Д. , С. Т. В., Д. Ж. Ж., Н. Д. Ж. , К. Т. Ж., не са собственици на имота, който е предмет и на настоящия спор.
Това значи, че към датата на формиране на силата на присъдено нещо – устните състезания пред последната инстанция по същество съгласно ГПК от 1`952 г., отм., което в случая е 08.04.2002 г., ответниците по отрицателния установителен иск не могат да се легитимират спрямо „К” А. , Варна като собственици на каквото и да е придобивно основание.
По приключилото дело ответниците е следвало да заявят всичките си придобивни основания, като представят и доказателства в подкрепа на твърденията си, а също така и да изчерпят всичките си възражения против евентуалните основания, на които ищецът основава вещното си право, като изключващо това на ответниците.
Незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират. Непредставените доказателства не могат да послужат като основание за ново разглеждане на същия спор.
С предявения по настоящото дело иск, Д. Ж. Ж., А. Ж. Д., Г. Ж. Ж., Д. В. Ж., С. Д. И., Д. И. Д., С. Т. В. и К. Т. Ж. искат да бъде установено по отношение на тях, че „К” А. не е собственик на същия имот.
По първото, приключило дело между страните няма формирана сила на присъдено нещо, че акционерното дружество е собственик на вещта /мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо/ и поради това, искът не е недопустим поради чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./.
Ищците по този отрицателен установителен иск, обаче трябва да имат правен интерес от воденето на исковия процес, а такъв ще е налице, ако едно положително решение ще се отрази върху тяхната правна сфера.
В случая, това няма как да стане, защото правото на собственост в полза на ищците е вече съдебно отречено – дори ответникът да не е собственик, това няма как да удовлетвори насрещна претенция на ищеца, при това вещта е и във владение на търговското дружество.
В исковата молба, а и в хода на процеса, ищците не сочат ново основание, след формиране силата на присъдено нещо по предходното дело, въз основа на което те да са придобили собствеността или друго субективно материално право, обуславящо правният им интерес от отрицателния установителен иск за собственост. Съставяне на скица на 02.03.2004 г. към решение на ПК Варна от 01.11.1994 г. не е ново придобивно основание, а е факт, имащ отношение към реституционно решение, съществувало към 08.04.2002 г., който евентуално би бил основание за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 191/1999 г., но не и за пререшаване на спора. Тази скица не може да дерогира и действието на чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./.
Ищците, сега касатори правят смешение между придобивно основание на собствеността по см. чл. 77 ЗС /правопораждащите юридически факти, от които се извлича претендираното субективно материално право/ с фактите и обстоятелствата, имащи отношение към установяването им.
Освен това, както настоящият състав вече изясни, дори в приключилото вече исково производство касаторите да не са посочили някои основания, които биха ги легитимирали като собственици, те не могат да се позовават на тях, щом са съществували към датата на формиране на силата на присъдено нещо. Влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск преклудира не само поддържаните възражения за собственост, но и незаявените такива.
В заключение, въззивното решение се явява недопустимо като постановено при липса на правен интерес от предявения иск, поради което и на осн. чл. 218ж, ал. 2, вр. чл. 209, ал. 1 ГПК, то следва да бъде обезсилено, а образуваното по него производство – прекратено.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 995/25.08.2007 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 766/2007г и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4890/2004 г. на Варненския районен съд, ХХІ състав, гр.д. № 766/2007 г. на Варненския окръжен съд и гр.д. № 950/2008 г. на Върховния касационен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: