Р Е Ш Е Н И Е
№ 679/09 г.
гр.София 27.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1597/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалби срещу въззивно решение № 242/14.02.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 588/2007 г.
З. Г. П., К. Г. С. и В. А. П., действащи чрез адв. Н обжалват горното решение в частта, с която са отхвърлени техните искове и частично е уважен насрещния иск.
Излагат съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Н. К. К. и М. И. К. възразяват по реда на чл. 218г ГПК /отм./
Те от своя страна са подали касационна жалба срещу решението, с което са признати вещни права на първоначалните ищци върху дворното място, както и в частта, с която са отхвърлени насрещните им претенции. Молят за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
З. Г. П., К. Г. С. и В. А. П. изразяват становище за неоснователност на тази жалба.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Като ги разгледа по същество, Върховният касационен съд установи следното:
С исковата молба са предявени искове по чл. 108 ЗС относно УПИ ХІІ-263 в кв. 28 по действащия регулационен план на Асеновград и построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда. З. Г. П. и К. Г. С. твърдят, че притежават по 13/48 ид.ч. (1/4 + 1/48/) от терена и по 1/12 ид.ч. от сградата. Черпят права от договор за дарение по нот. акт № 418/1986 г. и наследство от К. П. В. А. П. претендира, че е собственик по наследство от съпруга си Г. П. на 1/48 ид.ч. от дворното място и 1/12 ид.ч. от постройката.
Н. К. К. поддържа, че е станал изключителен собственик на паянтовата жилищната сграда по давност, поради което двамата със съпругата му М. И. К. я владеят на правно основание. Оспорват и иска относно дворното място, като поддържат, че първите две ищци З. П. и К. С. не могат да се ползват от дарението, което е нищожно, тъй като с него е прехвърлена реална част от парцел.
От своя страна ответникът Н. К. е предявил насрещен иск за установяване в отношенията му с ищците, че е собственик на ? ид.ч. от спорното дворно място и на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, изградена в югоизточната част на терена, евентуално на ? ид.ч. от цялата сграда, както и евентуалният насрещен иск от Н. К. и съпругата му М. К. , че притежават посочените квоти от дворното място и новата триетажна сграда при условията на съпружеска имуществена общност.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено в отношенията между страните, че ? ид.ч. от дворното място се притежават общо от ищците по главния иск – З. П. , К. С. и В. П. , а другата ? ид.ч. е собственост на Н. К. Отхвърлил е претенцията на П. , С. и П. срещу Н. и М. К. за предаване владението върху ? ид.ч. от дворното място, както и върху 3/12 ид.ч. от старата полумасивна жилищна сграда. Отхвърлил е насрещния иск на Н. К. , предявен на лично основание относно новата триетажна жилищна сграда, както и за първия етаж от същата, предявен от него и съпругата му М. К. Признал е техните права на собственост в условията на СИО върху ? ид.ч. от цялата сграда.
Решението е правилно.
Независимо от неточното описание на спорния имот, включително индивидуализация по кадастрален план от насрещните ищци, съдът точно е определил предмета на спора и се е произнесъл в индивидуализацията на терена по действащата регулация, а именно за УПИ ХІІ-263, в кв. 28, който е с площ от 510 кв.м.
Обосновано и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че И. П. Д. е бил изключителен собственик на парцела, който при закупуването му бил от 444 кв.м. и съставлявал ІV в кв. 322 по плана на Асеновград. С плана от 1959 г. имотът е отреден за УПИ ХІІ-1389 в кв. 166, като площта му се увеличава на 510 кв.м.
Костадин И. П. е закупил ? ид.ч от парцела, ведно с право на ползване върху реално обособена част от 222 кв.м. В нотариалня акт № 81/1960 т. имотът е описан според сигнатурата по действащия план, въпреки, че е посочена площ от 444 кв.м. Не е спорно, че купувачът е бил в брак със З. П. , но нормата на чл. 103 СК от 1968 г. е неприложима, защото бракът е прекратен със смъртта на мъжа през 1966 г. преди влизане в сила на кодекса. Той е оставил за наследници преживялата съпруга деца Г. П. , М. Т. , Г. К. и Н. П. Двамата синове Г. и Н. П. са наследили поравно целия дял на бащата, поради направен отказ от наследството на двете дъщери и З. П.
Георги К. П. , освен това през 1962 г. е закупил другата ? ид.ч. от парцела с определена за ползване реална площ от 222 кв., както и жилищната сграда, построена в предната част. Този имота е придобит при условията на съпружеска имуществена общност с В. П. по силата на чл. 103 СК от 1968 г. /отм./.
По плана от 1973 г. имотът съставлява парцел ****,6251а в кв 166.
Тук следва да се изясни, във връзка с касационната жалба на Н. и М. К. , че дори дарението да е изцяло нищожно, то това няма да увеличи техните права, а ще се отрази единствено във вътрешните отношения между З, К. С. и В. П. – дали дарената част от имота след смъртта на наследодателя им Г. Н. през 2000 г. е получена от тях на друго основание – съответно в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност и по наследяване.
Обосновано и в съответствие със закона съдът е заключил, че при така установеното, първоначалните ищци притежават в съсобственост общо ? ид.ч. от терена – 3/12 ид.ч. по дарение и 1/12 ид.ч. по наследство за З. П. , толкова и за К. С. ; 1/12 ид.ч. по наследство за В. П.
Н. К. е собственик по наследство от К. П. на другата 1/4 ид.ч. от целия парцел, като съпругата му М. К. няма вещни права върху него.
Насрещните установителните искове за собственост са уважени за горните вещни права и решението в тази част е правилно.
Неоснователно е възражението на Н. и М. К. , че първоначалната искова молба е заявена на друго основание. Вярно е, че тя е непрецизно формулирана, но съдът се е произнесъл в рамките на заявеното от сраните. Нещо повече, по насрещната искова молба първоначалните ищци са ответници и могат да правят доводи и възражения, включително, като навеждат нови придобивни основания за притежаваните от тях вещни права.
Не е установено също така Н. и М. К. да са завладяли повече от ? ид.ч. от терена, нито да са променили намерението от държатели на владелци и това да е било ясно манифестирано и доведено до знанието на останалите съсобственици, поради което и правилно не са зачетени техни права по чл. 79, ал. 1 ЗС за терена над притежаваната от Н. К. ? ид.ч.
Съдът е установил, че насрещните страни имат спорове за реално ползване на отделни части от общото им дворно място и правилно е указал, че те могат да се разрешат по друг ред, но не и по пътя на ревандикацията. Всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ съобразно правата си, като не пречи на останалите съсобственици. По делото няма данни някои от страните да не са допускани и да не ползват терена, поради което и правилно насрещните искове по чл. 108 ЗС са отхвърлени в осъдителната им част.
По плана от 1992 г. имотът е отреден за УПИ ХІІ-263,264 в кв. 28, а впоследствие след попълване на кадастралния план в УПИ ХІІ-262, кв. 28. Това е и сега действащия дворищно-регулационен план.
Законосъобразно е отхвърлен и ревандикационния иск на първоначалните ищци за предаване владение върху идеални части от паянтова жилищна сграда в дъното на терена. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че от 1976 г. съпрузите Н. и М. К. са се установили в сградата, която са ползвали като семейно жилище. Владеят я изцяло със съзнание, че са собственици и това е било явно и несъмнително за останалите съсобственици. Снабдили са се и с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, което е също доказателство аз намерението да своят сградата.
Към датата на решаване на спора К. упражняват фактическа власт върху жилищния имот поради това, че са собственици на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Правилно е въззивното решение и в частта относно новопостроената жилищна сграда.
На 16 март 1992 г. между Н, Г. и В. П. , З. и В. П. , К. и Д. С. е сключен договор за групов строеж на нова триетажна жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект с висок приземен етаж и таван.
Съсобствеността не е ликвидирана чрез делба.
Следователно, построеното в изпълнение на договора се притежава в съсобственост и то до обема на дяловете от терена, защото няма валидно учредени вещни права на строеж в полза на несобствениците. Единствено съпрузите на съсобствениците, доколкото не е оборена презумпцията за принос, са придобили заедно с тях при условията на съпружеска имуществена общност дяловете им от сградата.
Без значение е дали сградата на място е изградена според утвърдения архитектурен проект, доколкото признатите права са по приращение.
Ето защо, правилно Пловдивският окръжен съд е признал на Н. и М. К. право на собственост върху ? ид.ч. от цялата сграда в условията на съпружеска имуществена общност. Обосновано и в съответствие със закона иска в осъдителната му част по чл. 108 ЗС е отхвърлен поради недоказаност на пасивната материалноправна легитимация.
Възраженията на З. Г. П., К. Г. С. и В. А. П. за придобиване на цялата сграда по давност са заявени за първи път в касационната инстанция – в пледоарията на адв. М в съдебно заседание, което е недопустимо.
В заключение и двете касационни жалби са неоснователни. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Разноските трябва да останат, така, както са направени от страните.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 242/14.02.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 588/2007 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: