Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
гр.София 21.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2562/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Т. И. К. и К. Х. К. против въззивно решение № 199/27.09.2006 г. и допълнително решение № 62/02.04.2008 г., постановени по въззивно гр. д. № 224/2006 г. на Ямболския окръжен съд.
Касаторите твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като от изложението може да се извлече, че оплакванията са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /липса на мотиви/ и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон.
Искат отмяна на двете решения и уважаване на претенцията „както е предявена в исковата молба”. Молят за съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по касация И. С. И. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба в частта против решение № 199/27.09.2006 г. е недопустима, като просрочена, а и поради липса на правен интерес.
Т. и К. К. са подали жалба, наречена от тях касационна на 06.11.2006 г., но с оплаквания, че Ямболският окръжен съд не се е произнесъл по цялата им претенция. Тя е образувана за разглеждане в гр.д. № 1482/2006 г. по описа на Върховния касационен съд и състав на четвърто гражданско отделение, като я е квалифцирал по чл. 193 ГПК /отм./ е изпратил същата за разглеждане по компетентност на въззивната инстанция.
Следователно, няма подадена в срок жалба, която да има характеристиката на касационна срещу първото решение, постановено от въззивния съд по гр.д. № 244/2006 г. Това решение, освен това ползва касаторите, защото с него е уважен иска им, поради което за тях не съществува правен интерес от отмяната му.
В заключение, касационна жалба вх. № 585/12.05.2008 г. в частта против решение № 199/27.09.2006 г. следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
В частта против допълнителното решение от 02.04.2008 г. същата жалба е подадена в срок, от легитимни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗС.
С решение № 199/27.09.2006 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 244/2006 г., е прието за установено, че учреденото в полза на И. С. И. с договор за доброволна делба от 20.02.1965 г. право на ползване на подпокривното пространство /складово помещение/ на двуетажна масивна сграда, построена в ПИ 2096 в кв. 108 по плана на гр. Я., ул. „М” е погасено поради погасяването му, по иска предявен от Т. И. К. и К. Х. К. против И. С. И..
С допълнително решение № 62/02.04.2008 г., като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на К. против И. в частта му за приемане на установено, че е прекратено правото на последния да ползва южната стая от тавана.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че съсобствениците на сградата, в която се намират спорните обекти, са извършили доброволна делба с договор от 20.02.1965 г. Илия А. Я. е получил в изключителен дял първия жилищен етаж с отделен вход, една отделна стая и друга с ниша и и едно салонче от избеното помещение с отделен вход, както и ? ид.ч. от общите части на сградата.
И. С. И. е получил в дял втория жилищен етаж, както и една отделна стая и едно салонче от избеното помещение с вход от запад и целия таван на запад откъм ул. „Г”, който включва една отделна таванска стая с източно изложение и малко салонче от запад на стаята, ? ид.ч. от общите части на сградата и право на ползване площта на целия таван на сградата.
Съдът, като е взел предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, е приел за установено, че в дела, предоставен в изключителна собственост на И. е и спорната, т.нар. „южна стая” или описаното в договора салонче до източната стая. Площта от тавана, извън помещенията, възложени в дял на И. съставляват обща част на етажната собственост и върху него е било учредено правото на ползване. Поради неупражняването му от И. след 18.05.1995 г. в продължение на повече от 5 години, ограниченото вещно право е прекратено. Такова не е учредявано спрямо „южната стая” от тавана, тя е изключителна собственост, като част от жилището на И. , а към настоящия момент на последващите приобретатели Т. и М. Л.
Решението е правилно.
Поначало таванът /пространството между покрива и покривната плоча на последния етаж/ е обща част. Когато е общ по естеството си е предназначен да обслужва всички самостоятелни обекти и сградата като цяло, няма самостоятелно правно значение и не може да променя предназначението си. Поради това не може да бъде обект на самостоятелно придобиване, включително като обслужващ някой от самостоятелните обекти в етажната собственост.
Общи по предназначението си са само онези общи части, без които сградата може да съществува, но все пак те са създадени да обслужват всички собственици и обитатели. Характерно за такива общи части е, че тяхното предназначение може да се промени. При тавана, критерий за това дали е обща част по предназначение е възможността да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения. Съгласието по чл. 38, ал. 2 ЗС предполага такова за изграждане на отделните обекти или сервизни помещения или клетки. След обособяване на такива самостоятелни помещения, последните ще запазят характеристиката си на общи части по предназначението си, но вече биха могли да преминат в самостоятелна собственост на някои от притежателите на самостоятелни обекти в долните етажи, евентуално на трето лице, ако обособеното в тавана помещение може да съществува самостоятелно /напр. ателие, жилище и пр./.
След като в случая, в тавана има изградени с общото съгласие на съсобствениците, учредили етажната собственост, самостоятелни помещения, последните могат да бъдат изключителна собственост – като прилежаща част на някой от етажните съсобственици.
По силата на договора за доброволна делба, И. И. е придобил описаните в него таванските помещения в изключителен дял като част от жилищния обект, обособен на втория етаж с избени помещения. В резултат на разпореждането – собствеността върху обекта с прилежащите части е преминала в следващите правоприемници.
Само незаетата част от помещенията в тавана, е останала общо притежание на етажните съсобственици. Именно поради това и с делбата И. не е придобил в собственост целия таван, а е получил право на ползване извън двете помещения.
Страните по това дело не спорят, че И. не е упражнявал от 1995 г. нито лично, нито чрез трето лице, учреденото му вещно право на ползване върху тавана /обща част/ и , че то се е погасило.
По този въпрос има и решение по настоящото дело – на въззивния съд от 27.09.2006 г.
Спорът е относно т.нар. южна стая от тавана. Той, обаче фактически не е за това погасено ли е или не вещно право на ползване за И. И. , а е спор за собствеността върху него – дали то е част от получения в дял от И. обект по договора от 1965 г. и съответно е изцяло собственост на сегашния приобретател на дела или е останало като обща част, ведно с необградената част от тавана, в съсобственост за етажните собственици.
Указанията , дадени от ВКС по повод на висящия спор по чл. 32 ЗС е относно активната материално правна легитимация на К. да водят иск за разпределение на ползването върху общата част на етажните съсобственици, но не и, че южното помещение е такава част.
Самите ищци в исковата молба, която е непрецизно изписана, признават, че И. е придобил в собственост две помещения от тавана, като твърдят, че спорът е за „подпокривното пространство”, на което слагат равенство със „складово помещение”.
Заключението на въззивния съд, че т.нар. южно помещение е салончето, описано в договора за доброволна делба е обосновано, изградено при цялостна преценка на събраните по делото доказателства – договора за доброволна делба, заключение на съдебно-техническата експертиза, данните за състоянието на тавана от момента на изграждане на сградата и ползването на спорната стая, като част от жилището на втория етаж.
При тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, която се явява неоснователна
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 585/12.05.2008 г., подадена от Т. И. К. и К. Х. К. в частта против решение № 199/27.09.2006 г., постановено по въззивно гр.д. № 244/2006 г. от Ямболския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея касационно производство по гр.д. № 2562/2008 г.
В тази част съдебният акт има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/02.04.2008 г., постановено в процедура по чл. 193 ГПК /отм./ по гр.д. № 244/2006 г. от Ямболския окръжен съд.
В тази част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: