Р Е Ш Е Н И Е
№ 808
гр.София.23.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано Албена Бонева гр.дело № 2138/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г./отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК от 2007 г.
Образувано е по жалба на Г. В. Г. против въззивно решение от 06.11.2007 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 244/2007 г. в частта относно определения режим на лични отношения между детето Л. Р. А. и бащата Р. В. А..
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като изложените от него оплаквания следва да бъдат квалифицирани като такива за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон.
Желае отмяна на въззивното решение в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касация Р. В. А. не е възразил в срока по чл. 218г ГПК /отм./ . В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски за инстанцията.
Дирекция социално подпомагане, Отдел „З” – Берковица не изразява становище по касационната жалба.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, постановено по чл. 71, ал. 2 СК съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето Л. А. , родена на 06.07.2004 г. на майката Г. В. Г., като е определил лични отношения с бащата Р. В. А. – всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10.30 ч. до 17.30 ч.
Отменил е първостепенния съдебен акт в частта, с която е постановено срещите между бащата и детето да се осъществяват в присъствието на майката.
За да постанови този резултат съдът е установил, че родителите са разделени от септември 2004 г., като детето, родено на 06.06.2004 г. живее с майката в с. С., обл. Монтана. Отношенията между Г са обтегнати. Бащата редовно плаща определена от самия него месечна издръжка, интересува се от детето и желае да поддържа контакти с него, но майката не го допуска, отказва да приема и подаръците, които носи. Поведението се е запазило и по време на съдебния процес, като майката отказва на бащата да вземе детето според определения от първоинстанционния съд режим. То е стресирано и в съзнанието му е изграден негативен образ на бащата, нарича го „лошия човек” и се страхува от него.становена е и емоционална травма у непълнолетната Л. в резултат на неправилно общуване с бащата.
Съдът е съобразил, че интересите на детето налагат нужда от непосредствени майчини грижи, като на нея е предоставил упражняването на родителските права. В същото време, изложил е съображения, че за развитието и благополучието на детето е необходимо да поддържа лични отношения с бащата и те следва да се стимулират. Съдът е отчел психическото и емоционално развитие на Л. и създадената у нея негативна нагласа, както и ниската й възраст, поради което е определил един по-стеснен режим на лични отношения, докато се възстанови връзката баща-дъщеря. Обсъдени са родителските и личностни качества на бащата, възможностите му да приема детето у дома си.
Решението е правилно.
То е съобразено в максимална степен с интереса на детето. Изводите на съда са обосновани и съобразени с материалния закон.
Съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и е отчел отношението на детето спрямо бащата.
Правилно е прието, че негативният образ на бащата и нежеланието на Л. да контактува с него са изключително тревожни обстоятелства. Те не само, че не са пречка за определяне на режим на лични отношения между този родител и детето, но сочат на спешност в предприемане на мерки за възстановяване на нормална емоционална връзка между тях. Решително не е в интерес на малолетната Л. липсата на контакти с бащата. Поддържането на такива е и нейно право. Изолирането на бащата от отглеждането и възпитанието на детето, откъсването на Л. от роднините по бащина линия, затвърждаването на чувствата на страх и негативизъм у нея към единия от родителите, са рискови фактори за нейното емоционално, физическо и психическо развитие.
Развитието на децата трябва де се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всеки един от тях, в името на благополучието на детето трябва да му внушава уважение и респект и към двамата родители, а самото дете трябва да бъде уважавано, а не манипулиран.
Колкото и да е трудно, и двамата родители трябва да запазят добрия тон по между си, да пазят авторитета на другия, споровете им във връзка с отглеждането на детето да не стават достояние на същото, а веднъж взетото решение да бъде представяно като общо и изпълнявано. Не като проява на добро възпитание или модерно мислене. Заради щастието на тяхното дете.
До съдействие на органите на полицията или съда трябва да се прибягва само, когато средствата за убеждение и въздействие се оказват безрезултатни и, когато явно интересите на детето налагат незабавно изпълнение.
В случая, отношенията между родителите не благоприятстват за нормалното развитие на детето и нещо повече, довели са до пълното изолиране на бащата от живота на дъщерята и което е особено тревожно до създаване на страхови представи спрямо него у петгодишното момиченце. Те не са пряк резултат от поведението на Р. А. към Л. , а се дължат на неумението на двамата родители да общуват и да поделят по между си отговорността за отглеждането и възпитанието на детето, както и да изискват от своите роднини, близки и приятели подобаващо отношение към другия родител в присъствието на детето.
Въззивният съдът е съобразил емоционалното и психическо състояние на Л. , поради което е предвидил необходимостта от преходен период в отношенията между нея и Р. А. , в който да им бъде дадена възможност да се опознаят и възприемат като баща и дъщеря, Л. да свикне с неговото ново семейство, както и роднините си от бащина страна.
Именно поради това, не е предписана възможност за преспиване на Л. в дома на бащата при така определените мерки, както и по-дълъг по време престой /например 1 месец в годината/.
Определените часове, в които двамата ще осъществяват лични контакти, са съобразени с възрастта на детето и по никакъв начин не са пречка за спазване на дневния му режим, който ще се съблюдава от бащата не в дома на майката.
Обосновано и законосъобразно е и решението на въззивния съд, срещите между детето и Р. А. да не се извършват в присъствие на майката. Нейното поведение, установено и в хода на целия съдебен процес, отрицателното й отношение към А. и негативните внушения у Л. сочат, че към настоящия момент присъствието й може да задълбочи стреса у детето, като се намеси и конфликта на лоялност към воюващите родители. Следва да се избягват ситуациите, при които да се провокират негативните изживявания и мнения за бащата върху детето. Майката действително може да помогне на детето си за по-леко преодоляване на стреса от срещите с бащата, който за нея на практика е непознат и по-скоро страховит, като съдейства за промяна на образа на този родител в съзнанието на Л. и утвърди неговия авторитета.
За постигане на крайната цел – възстановяване на нормалната връзка между Л и отглеждане на детето в спокойна среда, в която усеща любовта и отговорността и на двамата родители, следва да съдействат преди всичко самите те, като изискват подобно отношение и от своите родители, роднини и близки.
И винаги да мислят първо за дъщеря си, а после за себе си. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и консултации с детски психолог, както и подходящи услуги и индивидуална работа от специалистите при Отдела за “З” към Дирекция “СП” – Берковица, с чиято помощ да съобразят и своето поведение.
По изложените съображения, въззивното решение не страда от пороците, на които се основава касационната жалба.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира и основания, непосочени в жалбата за касиране на въззивното решение.
В заключение, то следва да бъде оставено в сила.
Касаторът Г. Г. следва да заплати на насрещната страна сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
МОТИВИРАН от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 06.11.2007 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 244/2007 г. в частта относно определения режим на лични отношения между детето Л. Р. А. и бащата Р. В. А..
ОСЪЖДА Г. В. Г. от с. С., обл. Монтана да заплати на Р. В. А. от гр. М., ул. „Граф Игнатиев” № 26, вх. А, ап. 4 сумата в размер на 100 /сто/ лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Препис от решението да се изпрати от първоинстанционния съд на Дирекция социално подпомагане, Отдел „З” – Берковица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: