Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
гр.София 11.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 873/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на С. Н. А., Д. И. П., М. В. Г., Б. В. Н., М. И. Н. против въззивно решение № 353/29.10.2007 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 4220/2006 г. в частта, с която иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен до ? ид.ч., както и по касационна жалба на Г. С. Д. и Д. И. Д. против същото решение, в частта, с която иска е уважен.
Касаторите – ищци твърдят неправилност на обжалваната от тях част от съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Касаторите – ответници Г. и Д. Д. излагат доводи за противоречие са материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на решението, с което иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е частично уважен.
Те, в съдебно заседание чрез адв. С адв. Теодор Б. , възразяват срещу жалбата на С. Н. А., Д. И. П., М. В. Г., Б. В. Н., М. И. Н.. Последните не са взели становище по касационната жалба на Д. .
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по тях, съдебният състав установи:
Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от З. И. С. , заменена в хода на процеса по реда на чл. 120 ГПК /отм./ от С. Н. А., Д. И. П., М. В. Г., Б. В. Н., М. И. Н. за разваляне на договор по нот. акт № 7/1987 г. на нотариуса при СРС.
Въззивният съд е установил, че ищцата и съпругът й Д. П. С. прехвърлили имот, притежаван в съпружеска имуществена общност срещу задължение за издръжка и гледане на Г. С. Д. и Д. И. Д. през 1987 г. Д. С. починал на 19.09.2002 г. и е оставил за свой единствен наследник преживялата съпруга. До есента на 2004 г. отношенията с приобретателите били добри, но съдът е приел, че има непълно изпълнение спрямо С. От началото на 2005 г. за нея са се грижили племенницата й Г. и съпругът й. В хода на съдебното производство тя е починала.
Съдът, също така приел, че при създадени пречки от приобретателя С. да получава предложеното й гледане и издръжка, приобретателят е длъжен да й праща месечна издръжка, но по реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД, а не по пощата, както процедирал Г. Д. , като в случая няма и доказателства С. реално да е получила сумата.
Договорът е развален до размер на ? ид.ч., тъй като съдът е приел, че ищцата З е предявила иск, основан само на неизпълнение спрямо нея, не и спрямо другия прехвърлител – съпругът й.
По жалбата на Г. С. Д. и Д. И. Д.:
Тя е основателна.
Необосновано съдът е заключил, че изпълнението по договора до влошаване на отношенията през есента на 2004 г., било неточно.
Установени са редовни посещения от приобретателите в дома на прехвърлителите: 2-3 пъти седмично, при които те са носили продукти и готвена храна и помагали в поддържането на дома; полагали са постоянни грижи за здравето на С. , включително осигуряване на медицински прегледи при специалисти и гледане при болест.становено е също така, че хигиената в дома през този период е била на нужното ниво, не е имало оплаквания от С. и двете семейства са поддържали сърдечни отношения. Живеели са в отделни домакинства, но страните по договора на са имали друго желание, а и прехвърлителя С. не е обичала много да й се месят в домакинството.
Ако страните по такъв договор не са уговорили изрично в кое жилище ще живеят, прехвърлителите са тези, които следва да определят мястото за живеене. Когато възникне нужда от постоянна чужда помощ за тях, тогава тя трябва да бъде осигурена било чрез трето лице /стига кредиторът да приеме такова изпълнение/, било чрез съвместно живеене с приобретателите.
В случая, живеенето в едно домакинство не е било уговорено по договора, нито изисквано от прехвърлителите. Напротив, С. дори изрично е отказвала извършване на определени грижи от Д. /например прането/. Необоснован е изводът на въззивния съд, че нуждата от спазване на определен хранителен режим и постоянен прием от лекарства означава, че С. се нуждаела от постоянен придружител. Този извод е изведен и в нарушение на съдопроизводствените правила – съдът е посочил, че това е предположение на свидетеля Н, която била с висше медицинско образование. В случая, тя е разпитана като свидетел – за възприетите от нея факти и обстоятелства, а не в качеството на експерт. Експертни заключения съдът може да цени само, когато те са допуснати и събрани по предвидения от законодателя ред – този по чл. 157 ГПК /отм./. От друга страна, предположенията, както на свидетелите, така и на експертите не са годни доказателствени средства.
Посочените нужди на С. , при установената възможност сама да се обслужва, както и липсата на здравословни проблеми от вид, който да й пречи или я затруднява да се грижи сама за работите си и в частност да приема предписаните й лекарства, не обуславя извод за необходимостта да е под непрекъснати преки наблюдения и грижи. Няма пречка специфичните нужди на С. да се осигуряват чрез приготвяне и доставяне на храна и продукти, осигуряване на лекарства и адекватно лечение – нещо, което е правено от Д. .
Необосновано съдът е приел, че Д. не са доказали плащане на консумативите за апартамента, обитаван от прехвърлителите. Този извод е направен и при едностранчива преценка на доказателствата. Вярно е, че разписките за платени парно, ток, вода и телефон не съдържат информация кой е платец, но те са били в държане на длъжниците. Предвид начина на живот на двете семейства, те не са имали възможност да ги отнемат от държане на С. , а и липсва подобно твърдение от нейна страна. В същото време, не е установено кредиторите да са имали финансови затруднения, както и неудобства в бита, свързани с ползването на парно, ток, вода, телефон, а сам съдът е приел, че доходите им са били недостатъчни и поемането на установените разходи, би ги довело до сериозна нужда.
Изводът, че длъжниците са били длъжни да престират месечно парични суми още преди влошаване на отношенията им също се явява необоснован при безспорно установеното даване на натурална такава и поемане на разнообразни разходи, включително и за лечение.
Съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, като е направил смешение между хипотезите на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД и изпълнението за престиране на грижи и издръжка по алеаторен договор от вида на изследвания. Нуждата от издръжка на дарителя се определя от съпоставката между средномесечната сума, която му е необходима с оглед начина му на живот, здравословно състояние и специфични нужди и месечните доходи на дарителя, включително и цялостното му имуществено състояние.
В обжалваното решение въззивният съд е направил такава съпоставка и като е приел, че доходите на С. са били с около 50 лв. по-ниски от това, което е минимално необходимо за издръжката не един пенсионер, както и задължението по договора да получи не само минимумът, а средно за страната съществуване, е заключил, че Д. е трябвало да й допълват доходите с поне 100 лв. месечно.
Първо, следва да се посочи, че като е остойностявал нуждите на С. , съдът не е съобразил тези, които са били задоволявани чрез натурална издръжка от Д. .
От друга страна по договора страните не са постигнали уговорка за престиране на издръжката в пари. Типичното задължението на приобретателите по алеаторния договор е да се грижат и издържат приобретателите и то, по начин, че да им осигурят един нормален и спокоен живот. Важното е това да е осъществено, като въпрос на конкретни фактически отношения е по какъв начин ще се осигурява материалната издръжка – с допълване на нужните парични средства или чрез закупуване и доставка на продукти, извършване на услуги и поемане на разходите за тях. При това, обичайното е кредиторът да получава всичко, нужно му за живот наготово, а не пари, с които да си го осигурява сам.
При липсата на доказателства, че влошаването на отношенията между С, е резултат на поведението на последните и при необоснования отказ на прехвърлителя да приема престираните грижи и издръжка, следва да се приеме, че е налице забава на кредитора.
Правилно въззивният съд е посочил, че предвид същността на договора, за да се освободи длъжника, той трябва да предложи на кредитора паричен еквивалент за задължението.
Необосновано, обаче е прието, че това не сторено. Длъжниците са предявили иск за трансформация на задълженията по договора в парични, но съдебното производство е прекратено поради настъпилата в хода на процеса смърт на кредитора С. Заедно с това, Д. са започнали да изпращат и парични преводи – първоначално по 100 лв., а от месец май 2005 г. по 120 лв. Съдът неточно е приложил нормата на чл. 97, ал. 1 ЗЗД – за длъжниците съществува задължение да извършат плащане чрез откриване на сметка на кредитора, само, ако той откаже да получава дължимите му сумите. В случая, С. е отказала съдействие за изпълнение да договорните задължения за гледане и издръжка, както са били уговорени, но не е връщала паричните преводи. Напротив, от показанията на свидетеля Г се установява, че тя ги е осребрявала. Следователно, липсва отказ да се получи паричната сума.
В заключение, жалбата на Д. е основателна и обжалваното от тях въззивно решение следва да бъде касирано и по реда на чл. 218и ГПК /отм./ настоящата инстанция сама да реши спора, като отхвърли иска.
По жалбата на С. Н. А., Д. И. П., М. В. Г., Б. В. Н., М. И. Н..
Решението на Софийски градски съд в атакуваната от тях част, като краен резултат, се явява правилно.
Въззивната инстанция е приела в съответствие с изложението в исковата молба, че се твърди неизпълнение на договора само по отношение на единия от прехвърлителите – З. С.
В случая трябва да се има предвид обаче, че тя и съпругът й са сключили договора, предмет на иска, както в своя полза /за лично получавани грижи и издръжка/, но още и в полза на другия съпруг, докато е жив.
Следователно, З. С. е едновременно кредитор и бенефициер. След смъртта на Д. С. тя иска разваляне на договора поради неизпълнение спрямо нея в качеството си на кредитор и до размера на наследствената си част като наследник на стипуланта.
Правото на иск на уговорителя е наследимо, а сливането му с бенефициера по сделката, не я погасява, нито отнема от правомощията на страната с оглед двете различни качества.
В случая, както настоящата инстанция установи, не е установено виновно неизпълнение на договора от Д. и решението, с което искът е частично отхвърлен следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ С. Н. А., Д. И. П., М. В. Г., Б. В. Н., М. И. Н. следва общо да заплатят на Г. С. Д. и Д. И. Д. съдебно-деловодни разноски за инстанцията.
МОТИВИРАН от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 353/29.10.2007 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 4220/2006 г. в частта, с която иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен до ? ид.ч.
ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която иска е уважен до размера на ? ид.ч. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на З. И. С. , заменена в хода на процеса по реда на чл. 120 ГПК /отм./ от С. Н. А., Д. И. П., М. В. Г., Б. В. Н., М. И. Н. против Г. С. Д. и Д. И. Д. за разваляне на договор по нот. акт № 7/1987 г. на нотариуса при СРС до размера на ? ид.ч.
ОСЪЖДА С. Н. А., Д. И. П., М. В. Г., Б. В. Н., М. И. Н. да заплатят общо на Г. С. Д. и Д. И. Д. съдебно-деловодни разноски за инстанцията в размер на 754,34 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: