Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр.София 09.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 126/2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Н. М. М. против въззивно решение № 1833/07.11.2007 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 332/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради необоснованост, довела до противоречие с материалния закон.
Иска отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от касационната инстанция, която да уважи иска. Ответникът по касация В. И. Ц. възразява по реда чл. 218г ГПК /отм./
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
С обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Оряховски районен съд, е отхвърлил претенцията на Н. М. М. против В. И. Ц. за предаване владението върху собствената й нива от 1,411 дка, съставляваща имот 035066 в местността „Г”, землището на с. Л..
За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че насрещните страни по делото се ползват от решения, с които ПК им е възстановила собствеността с план за земеразделяне върху два съседни имота. На ищцата е определен имот № 0* а на ответника В имот № 035065.
От заключенията на единичната и тричленна съдебно-технически експертизи, както и от обясненията на вещите лице, съдът е приел, че в плана за земеразделяне не е отразено съществуващо дере, на границата с регулацията на селото. Площ от същото е включена в имот 035066, който по решението на поземлената комисия е 1,411 дка. На място, земята извън дерето е със значително по-малки размери.
На място този имот не е трасиран, заради грешката по плана, включваща и дерето – общинска собственост.
Ответникът В. Ц. не владее процесния имот. Той е оградил имот пл. № 0* като на място трасировката отговаря на границите по плана и решението на ПК.
При тези данни, съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик на пл. № 0* в чертите по възстановената й собственост. Няма права върху съседния имот, който е собственост на ответника.
Искът е отхвърлен.
Решението е правилно.
Ищцата, сега касатор се легитимира като собственик на имот № 0* но ответникът не владее същия, нито има претенции към него или части от терена.
В. Ц. владее собствения си имот № 0* като е без значение какви претенции към него има Н. М. , защото той не е предмет на исковата й молба и, следователно е извън предмета на съдебния спор.
Обстоятелството, че площта на имот № 0* е по-малка от тази по решението на поземлената комисия, не се дължи на преместване на границата, завладяване или друго неоснователно действие на В. Ц. Спорът е породен от актовете и действията на ПК – с. О., но те не могат да бъдат променени от гражданския съд в това производство и искането на касатора за това, е недопустимо.
Въводът във владение не създава вещни права, нито може промени административния акт, с който е определена конкретната земя, върху която се възстановява собствеността, поради което правилно въззивния съд е посочил това обстоятелство за неотносимо. Нещо повече, в случая, не е осъществено и реално въвеждане във владение на М. Видно от заключенията и обясненията в съдебно заседание на вещите лица, имот № 0* не е трасиран на място, а и това е невъзможно поради допуснатата грешка при изработването на плана.
Не е налице и последваща промяна на решението на ПК – с. О., какъвто довод прави М. в писмената си защита. Обосновано и при детайлно изследване на доказателствата по делото, включително експертните заключения, въззивният съд е заключил, че съществуващата на място граница между имот 035066 и 035065 е тази по плана, по който са издадени и решенията по чл. 27 ППЗСПЗЗ, но в него не е отчетено наличието на дерето. С неговата площ фактически се намалява площта на земята, определена на М.
В заключение, обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба и то следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1833/07.11.2007 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 332/2007 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: