4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 990
София, 24.09.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жанета Найденова
Членове: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 622 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 555 от 12.10.2009 г. по гр.д. № 313/2009 г. на Софийски окръжен съд е отменено решение № 154 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 185/2008 г. на П. районен съд в частта му относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между Н. Д. Н. и С. С. Г., предоставянето на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът С. С. Г.; упражняването на родителските права над малолетните деца Д., роден на 08.04.2001 г. и С. – роден на 02.01.2004 година е предоставено на майката Н. Д. Н.; определен е режим на лични отношения между малолетните деца и бащата, който е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева за детето Д. и 60 лева за детето С.. В решението е прието, че отрицателното отношение на ответника към съпругата му и незачитането на личността и са я принудили да напусне семейното жилище; че по време на брака ответникът е проявявал липса на загриженост и дезинтересираност към съпругата и родените от брака деца; че по време на фактическата раздяла е проявявал грубост към съпругата си, използвайки родените от брака деца за изразяване на това му лично отношение; създавал е негативен образ за майката в детското съзнание, игнорирайки възможните отрицателни последствия за психиката на децата в резултат на раздялата на родителите им и отчуждението от майката – обстоятелства, обусловили извод, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения носи съпруга С. С. Г.. Прието е, че ранната възраст на децата Д. и С. (8 и 5 години), моралните качества на майката, проявената от нея загриженост и желание да се грижи за децата, както и тяхната емоционална привързаност към нея и от друга страна установеното тенденциозно въздействие от страна на бащата върху децата чрез настройване срещу майката, определят извод че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката Н. Д. Г. при определен режим на лични контакти с бащата – по два пъти в месеца в почивните дни за времето от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, както и в продължение на един месец през лятната им ваканция.
Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд е постъпила от С. С. Г. от гр. З.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. Изложени са доводи за постановяване на въззивното решение в противоречие с Постановление на Пленума на Върховния съд № 1 от 12.12.1974 година по въпросите: водещи ли са интересите на децата при разрешаване на въпроса за упражняване на родителските права; следва ли да се вземат предвид възможностите на родителите за създаване в децата на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изграждането им като съзнателни граждани; материалните и морални възможности на родителите – образование, професия, среда и оценка на обществото и възможността им да предоставят подходящи битови условия за отглеждане на децата. Поддържа се, че в нарушение на т. І.4. от Постановлението, съдът е отказал да разпита в качеството на близък по смисъла на чл. 106, ал.3 СК (отм.) лицето, с което бащата живее на съпружески начала, както и че в нарушение на т.І.4., съдът не е съобразил, че децата сами са изявили желание да живеят при баща си, това фактическо положение продължава повече от година и половина, както и че извеждането им от обичайната среда би ги наранило и стресирало. Изложен е довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК предвид даденото противоречиво разрешение на въпроса относно родителските права при първоинстанционното и въззивно разглеждане на делото. Счита се, че обуславящия изхода на делото процесуален въпрос: съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказа на въззивния съд да допусне доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаване на въззивната жалба, съставлява въпрос от значение за точното приложение на чл. 266, ал.2, т.2 ГПК и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Н. Д. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въведения от касатора довод за постановяване на решението в противоречие с Постановление № 1 от 12.12.1974 година на Пленума на Върховния съд е неоснователен. При разрешаване на въпроса за упражняване на родителските права, съдът е изследвал всички фактори, касаещи интересите на малолетните деца, в т.ч. материалните възможности и моралните и възпитателски качества на родителите. Именно с оглед интереса на децата да бъдат отглеждани и възпитавани в спокойна обстановка, с правилно изградено отношение на уважение и към двамата родители; без да бъдат подлагани на тенденциозно влияние, изграждащо в детското съзнание негативен образ на майката, към която изпитват естествена положителна емоция, съдът е приел, че родителските права следва да бъдат упражнявани от майката – извод, основан както въз основа на свидетелски показания, така и с оглед заключенията на приетите по делото съдебно-психологични експертизи и доклади от психологическо консултиране, съгласно които извършваната от бащата манипулация и принудителното им поставяне в ситуация на конфликт може да доведе до разстройство на детските личности с непредвидими последици. В съответствие с т. ІІ от Постановление № 1 от 1974 г., въззивният съд е приел, че правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите, с оглед на което е дал приоритет на родителските качества на майката пред по-високата степен на материална обезпеченост, която може да осигури бащата. В съответствие с Постановление № 1 от 1974 година е и изводът, че интересът на малолетните деца налага изразеното от тях предпочитание да живеят при баща си да бъде ценено с оглед становището на експерта психолог, съгласно което поведението им е резултат на манипулация на бащата; резултат на внушение и негативна настройка към майката, въпреки естествената им потребност от обич и общуване с нея.
Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в нарушение на Постановление на Върховния съд № 1 от 1974 г. предвид отказа на съда да разпита в качеството на близък по смисъла на чл. 106, ал. 3 СК (отм.) лицето М. К., с което бащата е установил съжителство след фактическата раздяла с ищцата. Съгласно т.1 от Постановлението, “близки” лица са тези, които имат непосредствена връзка и отношения със семейството и познават добре както родителите на децата, така и техните отношения, т.е. лица, които имат преки, непосредствени впечатления за отношенията между двамата съпрузи и децата им и поради продължителното общуване със семейството, каквито наблюдения лицето К. не би могла да притежава с оглед момента на установяване на фактическо съжителство с касатора.
Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради формираните противоречиви становища относно упражняването на родителските права в решенията на П. районен съд и въззивното решение на Софийски окръжен съд – съгласно т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГК ВКС, не е налице противоречива практика на съдилищата и когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила.
Повдигнатият процесуален въпрос: съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на въззивния съд да допусне доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаване на въззивната жалба, не е обуславящ изхода на делото. Соченото нововъзникнало обстоятелство – установяването на фактическо съжителство между бащата на малолетните деца и трето лице не е сред обстоятелствата, които съдът е ценил при разрешаване на въпроса за упражняване на родителските права; по делото не е поискан разпит на същото лице в качеството му на свидетел, а изслушването му на основание чл. 106, ал.3 СК (отм.) е поради отсъствие на качеството му “близък на семейството”, предвид което въпросът за точното приложение на чл. 266, ал.2, т.2 ГПК се явява неотносим.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 555 от 12.10.2009 г. по гр.д. № 313/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: