6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1048
С. 12.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 736 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 18.12.2009 г. по гр.д. № 7323/2009 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 22.12.2008 г. по гр.д. 12080/2008 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл. 226, ал.2 КТ, предявени от Д. И. И. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 2005 година, ищцата Д. И. е работела като “аналитик, ефективност на търговската дейност/ анализатор бизнес процеси”. Със заповед № 100-50 от 28.07.2008 г. на представляващите дружеството изпълнителен директор и председател на съвета на директорите е било утвърдено ново щатно разписание, с което е била съкратена заеманата от ищцата длъжност, единствена в предприятието съобразно изпълняваните трудови функции. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата със заповед, връчена на ищцата на 28.02.2008 г. На същата дата служителката е предала на работодателя трудовата си книжка, която е била оформена на 29.02.2008 година, а на 07.03.2008 г. е подадено уведомление в НАП. Трудовата книжка е била получена от уволнената служителка на 08.05.2008 г., след издирване на адреса и от работодателя и изпращане на имейл от 08.04.2008 г., с който я уведомява, че документът е на нейно разположение. При така установените факти, в решението е прието, че уволнението е извършено законно, след реално съкращаване на единствена щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност, поради което искът за отмяната му е отхвърлен като неоснователен. Предвид обусловеният им характер, като неоснователни са отхвърлени и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Прието е, че не е установено незаконно задържане на трудовата книжка на уволнената служителка, поради което като неоснователен е отхвърлен и искът с правно основание чл. 226, ал.2 КТ за обезщетение в размер на 1300 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. И. И. от [населено място]. Поддържа се, че процесуалните въпроси: допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, които не са били събрани поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд; следва ли въззивния съд да се произнесе по всички доказателствени искания и да мотивира определението си за недопускане на доказателства и какъв е редът за оспорване на частни диспозитивни документи и доказателствената тежест относно датата на съставянето им, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, са обусловили изхода на делото, тъй като съдът е отказал да допусне доказателства, поискани от страната своевременно и е приложил неправилно правилата на доказателствената тежест. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и поради постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на съдилищата по процесуалните въпроси: как следва да се цени изходящ от страната документ, съдържащ признание за неблагоприятни за нея факти; чия е доказателствената тежест за установяване законността на извършено уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ вр. с чл. 329 КТ, както и по материалноправните въпроси: кои са законните предпоставки за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, пр. 2-ро КТ и следва ли съкращаването на щата да е реално, явяващо се последица от отпадане на необходимостта на съответните трудови функции и от кой момент работодателят е в забава на изпълнение на задължението да върне трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовия договор. Приложени са съдебни решения: решение № 1291 от 01.02.1995 г. по гр.д. № 1010/1994 г.; решение № 1289 от 24.01.1995 г. по гр.д. № 909/1994 г; решение № 229 от 28.03.1995 г. по гр.д. № 1568/1995 г. и решение № 1002 от 18.05.2000 г. по гр.д. № 2000/1999 г. на ІІІ г.о. ВКС, съгласно които уволнението поради съкращаване на щата е реално, когато са отпаднали трудовите функции за съкратената длъжност; решение № 2173 от 09.01.2007 г.; решение № 2236 от 25.01.2007 г.; решение № 1929 от 07.12.2006 г. по гр.д. № 570/2004 г на ІІІ г.о. на ВКС, съгласно които доказването на факта на реално извършеното съкращаване на щата е в тежест на работодателя и решение № 355 от 09.03.2006 г.; решение № 335 от 07.07.2003 г. г. по гр.д. № 3118/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС, съгласно които работодателят дължи обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка от деня на прекратяване на трудовия договор до предаването и на работника, без да е необходимо да се доказват реално настъпили вреди и решение от 10.12.2007 г. по гр.д. № 106/2007 г. на Софийски апелативен съд, в което е прието, че задължението за получаване на трудовата книжка от работника не е търсимо и не е свързано с покана за получаването и от работника.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице условия за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 266 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ. По въпроса за допустимите във въззивното производство доказателства, Върховния касационен съд се е произнесъл с решение по гр.д. № 788/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено при условията на чл. 290 ГПК вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно което нови доказателства по смисъла на чл. 260, т.6 ГПК са доказателствата за нововъзникнали обстоятелства след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, както и новооткрити доказателства след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, в който случай жалбоподателят излага причините, които са му попречили да ги посочи или представи своевременно. Нови доказателства са и тези, които не са били събрани поради процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд – чл. 266, ал.3 ГПК. Така повдигнатият от касатора въпрос не е и обуславящ изхода на спора по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, тъй като поисканите с въззивната жалба доказателства, не са били събрани по делото не поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. За установяване на същите обстоятелства – причините за прекратяване на трудовите договори между ответника и други негови служители, в първоинстанционното производство ищцата е поискала разпит на свидетели, което искане, макар и несвоевременно направено е било уважено, а свидетелите са били заличени по искане на страната (с.з. на 28.10.2008 г.), поради което в съответствие с установената практика по приложението на чл. 266, ал.3 ГПК, въззивният съд не е допуснал нови доказателства за същите обстоятелства.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът следва ли въззивния съд да се произнесе по всички доказателствени искания и да мотивира определението си за недопускане на доказателства, тъй като в определението си по чл. 267, ал.1 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по всички доказателствени искания на въззивника, излагайки мотиви за отказа да задължи на основание чл. 190 ГПК ответника да представи заповедите за прекратяване на трудови договори с негови служители и нова справка от НОИ с извлечение от регистъра на трудовите договори. Допуснатата очевидна техническа грешка в диспозитива на определението от 14.09.2009 г., в който е вписана думата “свидетели”, вместо думата “доказателства” не променя смисъла на изразената в мотивите към определението воля, нито има отношение към законосъобразността му.
Въпросът какъв е редът за оспорване на частни диспозитивни документи и доказателствената тежест относно датата на съставянето им не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. По приложението на чл. 181, ал.1 ГПК ( чл. 145, ал.1 ГПК отм.) и чл. 193, ал.3 ГПК (чл. 154, ал.3 ГПК отм.) е налице трайно установена практика на съдилищата, в съответствие с която е постановен обжалваният съдебен акт. Независимо от изложеното, щатното разписание съставлява по правната си характеристика частен свидетелствуващ документ, отразяващ волята на работодателя за числеността на персонала му. Прекратяването на трудовия договор поради съкращаване на щата се извършва не с оглед момента на техническото изготвяне на щатното разписание, а въз основа на валидно формирана от работодателя воля за съкращаване на щатни бройки за определени длъжности, поради което датата на изготвяне на документа е без правно значение за законността на уволнението.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречива практика по процесуалните въпроси: как следва да се цени изходящ от страната документ, съдържащ признание за неблагоприятни за нея факти. Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 175 ГПК (чл. 127, ал.2 ГПК отм.), съдът преценява извънсъдебните признания на неизгодни за страната факти, относими към спорното право, с оглед всички обстоятелства по делото. Въпросът за извънсъдебните признания обаче не е съществен за изхода по конкретния спор предвид липсата на такива. В приетото по делото становище от 20.02.2008 г. на изпълнителния директор на дружеството е изразено мнение относно вариантите за оптимизация на резултатите от изпълнението на длъжността “анализатор бизнес процеси”, в т.ч. като вариант е предложено и съкращаване на длъжността, т.е. липсва признание за неизгодни за ответника факти, свързани със законността на уволнението. Признание на такива факти не се съдържа и в електронно писмо от 27.02.2008 г., съгласно което трудовите функции за длъжността “анализатор бизнес процеси” следва да се прехвърлят към финансовия отдел. Съдържанието на писмото не съдържа признание за фиктивност на извършеното съкращаване на щатната бройка за длъжността, а е в подкрепа на довода за реалното и съкращаване – реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите и функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.
Не е налице и твърдяното противоречие в практиката на съдилищата по въпроса за доказателствената тежест за установяване законността на извършено уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ вр. с чл. 329 КТ. В съответствие с трайно установената практика, израз на която са и приложените съдебни решения № 2173 от 09.01.2007 г.; решение № 2236 от 25.01.2007 г.; решение № 1929 от 07.12.2006 г. по гр.д. № 570/2004 г на ІІІ г.о. на ВКС, съгласно които доказателствената тежест да установи, че е упражнил законно потестативното си право да прекрати извънсъдебно трудовия договор е върху работодателя, съдът е приел за доказан факта на извършено съкращаване на щатната бройка за длъжността, заемана от уволнената служителка; приел е за доказано, че съкращаването е извършено реално, както и че длъжността е била единствена, поради което не се е налагало извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Тези факти съдът е приел за установени въз основа на представените към отговора на исковата молба доказателства, по които ищцата не е взела становище в срока по чл. 312, ал.2 ГПК, нито е оспорила истинността им в срока по чл. 193, ал.1 ГПК.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК и по повдигнатият въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.2, пр.2-ро КТ и в частност кога съкращаването на щата е реално. Съкращаването на щатна бройка за определена длъжност е реално не само при отпадане на необходимостта от изпълнение на трудовите и функции (решение № 1291 от 01.02.1995 г. по гр.д. № 1010/1994 г.; решение № 1289 от 24.01.1995 г. по гр.д. № 909/1994 г; решение № 229 от 28.03.1995 г. по гр.д. № 1568/1995 г. и решение № 1002 от 18.05.2000 г. по гр.д. № 2000/1999 г. на ІІІ г.о. ВКС), но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Прехвърлянето и разпределянето на трудовите функции за длъжността “анализатор бизнес процеси” към финансовия отдел обуславя извод за реално съкращаване на щатната бройка, даващо основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса в кои случаи работодателят дължи обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка. По въпроса за точното приложение на чл. 226, ал.2 КТ, Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 553 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 206/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона (чл. 68 ЗЗД) и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Когато след прекратяването на трудовия договор работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага, а ако има пречка за оформянето й – да посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС и тъй като в закона не е уредено специално изискване за форма на поканата, то тя може да бъде отправена и устно или с всякакви комуникационни средства. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с така установената практика, поради което не са налице основания за допускането му до касационно обжалване и по отношение на претенцията по чл. 226, ал.2 КТ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.12.2009 г. по гр.д. № 7323/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ “г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: