6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 638
С., 08.10. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 30 септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1108/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 и ГПК /отм/.
Върховният касационен съд с решение № 413 от 27.07.2009г по настоящето гр.д.№ 1108/2008г е отменил решението на Старозагорския окръжен съд от 13.12.2007г по гр.д.№ 418/2007г,с което е оставено в сила решението на районния съд в [населено място] от 25.10.2004г по гр.д.№ 1683/2003г.С това решение районният съд отхвърлил исковете, предявени от наследниците на К. Г. К.,починал на 27.06.1953г в [населено място]- С. К. П., М. К. К. и Г. К. Г.- срещу ТПК „Обединение” [населено място] за собственост върху недвижим имот от 2 500 кв.м. ,представляващ имот с пл.№ 1179 и част от дворно място отредено за парцел І-7860 от кв.36 по плана на [населено място],заедно с построената върху него сграда-кожухарска работилница и за отмяна на нотариални актове с номера 58/95г и 34/98г на нотариус П. К. с район на действие районен съд [населено място].
В исковата си молба ищците твърдят,че като наследници на К. Г. К., били собственици на недвижим имот от 2 500 кв.м.,находящ се в землището на [населено място] м.”Л. път”,който имот бил нанесен в кадастралния план на града с пл.№ 1179,заедно с построената върху него кожарска работилница.Към настоящият момент имотът представлявал част от парцел І-7860 от кв.36 по регулационният план на [населено място].Своето право на собственост те извеждат от представения по делото нот.-акт № 170 том І,регистър 697 дело № 202 от 1937г,от който е видно,че на 11 март 1937г К. |Г. К. бил закупил от Ю. О. Д. градина от 4.7 дка,находяща се в м.”Лъджански път” при съседи: М. М.М., Х. Х.М.,път и мера.
С решение от 15.08.1959г Градския народен съвет [населено място] одобрила терен за производствените нужди на ТПК „Обединение” и по този начин било положено началото на отчуждителното производство на имота.То,обаче,не било приключило,тъй като не била извършена оценка на терена и не било изплатено обезщетението.Въпреки това имотът бил завзет и се ползвал за нуждите на ТПК. Ищците направили постъпки за връщане собствеността по административен ред, но първоначално Старозагорския окръжен съд с решение от 30.06.2000г,постановено по а.х.д.№ 1627/98г и след това и Върховният административен съд с решение № 2461 от 11.04.2001г по адм.д № 9065/2000г приели,че тъй като нямало доказателства че е изплатено обезщетение,връщане собствеността следвало да стане по друг ред-т.е. по реда на чл.2 ал.2 ЗВСВОНИ.
Ищците молят, ВКС да постанови решение,с което да осъди ответника ТПК [населено място] да предаде владението върху имот с пл.№ 1179 заедно с построената върху него кожухарска работилница,както и да се отменят нот. акт №.58/95г и нот.акт № 34/98г на нотариус П. К. с район на действие районен съд [населено място].
Ответникът по исковете ТПК „Обединение” [населено място] заема обратно становище: исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Ищците не се легитимират като собственици на имот, който не е бил възстановен по реда на чл.4 ЗВСВНОИ по З.,ЗПИНМ,ЗБВМ, ЗДИ и ЗС ,а е бил отчужден по ЗПИНМ.Не са налице основанията за възстановяване собствеността върху него защото към влизане в сила на реституционния закон- ЗВСВОНИ-24.02.1992г и 18.11.1997г ,той не се е намирал в собственост на държавата ,общините,обществените организации или техните фирми или на еднолични дружества по чл.61 ТЗ ,ищците са получили обезщетение,а освен това е придобит и по давност.
Върховният касационен съд след преценка на всички събрани по делото доказателства и във връзка с доводите на страните,съгласно чл.188 ал.1 ГПК /отм/ прие следното:
Исковата молба е постъпила в Казанлъшкия районен съд на 10.10.2003г
По смисъла на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ реституцията настъпва по право – по силата на закона при наличие на визираните в него условия – чл. 2, ал. 3 без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт. Съгласно цитирания текст моментът на реституцията се свързва с този на влизане в сила на реституционния закон, на 25.02.1992 г., който предвижда одържавяването на имота по определен национализационен закон, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и който е елемент от фактическия състав на възстановяване на собствеността екс леге. За хипотезите, добавени с § 1 от ПЗР на ЗОСОИ, възстановяването на правото на собственост настъпва на 22.11.1997 г., тъй като преди тази дата липсва един от елементите на фактическия състав на реституцията – нормативният акт, по който имотът е бил одържавен и подлежи на връщане на бившия му собственик или на неговите наследници. Към тези дати – 25.02.1992 г. и съответно 22.11.1997 г. одържавените имоти трябва да съществуват реално до размера, в който са били отчуждени да са собственост на държавата, на общините, обществена организация или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и бившите собственици да не са били обезщетени чрез изплащане на парична равностойност на отчуждените им имоти или с друг равностоен имот.Или,както е посочено в ТР № 6/2005о ОСГК на ВКС „ Да се приеме противното би означавало да се засегнат придобити от трети физически или юридически лица права и да се създаде несигурност в прехода към пазарна икономика в противоречие с принципната постановка, че реституцията е допустима само при съществуване на имота в патримониума на държавата, общините, обществените организации или техни фирми и еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и при запазване до размера, в който е бил отчужден”
И разгледан от този аспект въпросът за придобивната давност, ако се приеме че началото е поставено с влизане в сила на пар.1 ЗОСОИ-22.11.1997г,владението е следвало да бъде 10 годишно и едва тогава ТПК е можела да се легитимира като собственик на имота на ищците.Този срок,обаче, не е изтекъл.Но ако се приеме,че ТПК е добросъвестен владелец и владението е започнало от момента на завземането на имота,който те са заплатили /макар и една част/ ТПК действително го е придобила по давност.
От приложеното към гр.д.№ 1683/2003г-на л.87 – Решение на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС,се установява,че е била освободено от отчуждаване градината от 2.6 дка заедно с построената кожарска работилница,собственост на К. Г. К.,а от служебната бележка с дата 21.09.1948г-че тази градина се намирала в местността „Под ж.п. линия”.По-късно вещите лица са я идентифицирали като имот с пл.№ 1179 от кв.333 по плана на [населено място].
Видно от Протокол № 21 от 18.11.1959г на Изпълкома на К. градски народен съвет с решение по т.14 е бил одобрен протокол от 15.08.1959г на комисията назначена със заповед на председателя на окръжния съвет на ТПК № 9 от 5.08.1959г,”с който се избирал и одобрявал терен за производствените нужди на ТПК „Обединение” [населено място],представляващ кв.333” по плана на града и състоящ се от 10 имоти,един от които е имот с пл.№ 1179,собственост на ищците,който терен бил предназначен за нуждите на индустрията по плана.Други писмени доказателства за отчужден и изплатен недвижим имот по делото няма.
Върховният касационен съд,обаче,не може да пренебрегне признанието на ищците направено в писмената им молба от 07.05.1998г адресирана до кмета на [населено място],приложена на л.6 по адм.д.№ 1627/98гна Старозагорския окръжен съд.В нея дословно е записано:”През 1960г ни бе отчуждена построената от баща ни „кожарска работилница” и платена от ТПК „Обединение”.Дворното място,което представлява овощна градина не ни беше заплатено или обезщетено…”.Със същия текст е и молбата от 19.06.1998г,приложена на л.3 от същото дело.По-късно нотариално заварените им декларации от 26.01.2005г,приложени на л.17 и л.19 по гр.д. № 887/2004г на Старозагорския окръжен съд са декларации изготвени и подписани за нуждите на настоящето производство и поради това ВКС не ги приема.
Или,това означава,че имотът е бил отчужден по ЗПИНМ и една част от него,според ищците-заплатена. В тези случаи-в случаите при които са били отчуждавани недвижими имоти за благоустройствени мероприятия и за обществени мероприятия, въобще, приложими разпоредби са били тези по чл.39 ЗПИНМ /отм/ и ППЗПИНМ /отм/.При тях подробно е уреден редът за отчуждаване и обезщетяване и така,съобразно чл.89 ППЗПИНМ /отм/
89. Ако в 3-годишен срок от влизане на оценката в сила собственикът на имота не бъде обезщетен, всяка от заинтересуваните страни може да поиска да се извърши нова оценка съгласно с този правилник.
Ако в същия срок собственикът на имота е обезщетен само частично, той може да поиска да се извърши нова оценка. В такъв случай, ако новата оценка е по-висока, правоимащият се обезщетява по нея само за остатъка от вземането си. Ако новата оценка е по-ниска, правоимащият се обезщетява по нея само за остатъка от вземането си, като надплатените суми не се връщат.
Следователно,в случая ищците не са отрекли фактът на отчуждаването и на получаване на част от следващото им се обезщетение.В молбата си сочат, че са получили като обезщетение сумата 56 000 лева „съгласно оценителния протокол”- т.е. при тях се е намирала и документацията по оценителното производство. Твърденията им са били само че не са получили пълното обезщетение, което,съобразно заключението на вещото лице инж. К. по това време би било теоретично , равно на 168 753 лева / кожарска работилница плюс дворно място/ Но фактът на отчужден и зает по законов ред недвижим имот,,не е бил отречен.
Това не се отрича и в настоящето производство.По него ВКС изследва пълно статута на отчуждения имот,който бил включен в строителните граници на [населено място] и отразен като имот с пл.№ 1179 от кв.333 в кадастралния и регулационния план на града,одобрен със заповед № 2226 от 08.05.1954г. и през 1963г целият терен на квартал 333,включващ 10 бр. отчуждени имоти,е бил отреден за ТПК „Обединение” [населено място]-парцел І-7860.Имот с пл.№ 1179 е бил” без регулационни промени в имотните граници и площ”/в.л.инж.К./.През 1989г била одобрена нова регулация-заповед № 241 от 01.11.1989г и по нея старият имот с пл.№ 1179 се включвал с отделни части в новообразувани парцели УПИ І и УПИ VІІ,като кожарската работилница продължила да съществува и вече имало допълващо застрояване за нуждите на ТПК.През 2003г имало ново преотреждане и частите от имота попаднали в нови три парцели-УПИ VІІІ-7860,УПИ-ХІV-7860 и УПИ ХV-7860. С тези парцели ТПК се е разпореждало,видно от нот.акт № 175 от 12.12.2003г и нот.акт № 176 от 12.12.2003г.нот.акт № 189 от 27.08.2004г,договор за доброволна делба от 26.08.2004г и пр.
При така изяснената фактическа обстановка Върховният касационен съд приема,че исковете по чл.108 ЗС са неоснователни..Ищците не се легитимират като собственици ,защото към момента на влизане в сила реституционния закон за тях- 18.11.1997г- имотът” не е бил отчужден не по установения законов ред от държавата или общината….” и не се е намирал в тяхна собственост- чл.2 ал.2 ЗВСОНИ във вр. с чл.1 ал.1 ЗВСВОНИ. Ответникът ТПК „Обединение” [населено място] не е бил без правно основание в имота от 2 5 дка,заедно с построената върху него кожарска работилница .За това като неоснователни и недоказани следва да се отменят. От това следва,че и исканията за отменяване на нот.актове с номера №.58/95г и нот.акт № 34/98г на нотариус П. К. с район на действие районен съд [населено място] предявени на правно основание чл.431 ал.2 ГПК /отм/,също следва да се отхвърлят.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от С. К. П.,М. К. К. и наследниците на Г. К. Г.,починал на 21.03.2008г – Е. П. Г., Р. Г. Д. и К. Г. К.,срещу ТПК „Обединение” [населено място] за предаване владението върху дворно място от 2.5 дка, представляващо част от имот с пл.№ 7860,отреден за УПИ І от кв.36 по плана на [населено място],заедно с построената върху него двуетажна масивна сграда- кожарска работилница,
както и исковете за отменяване нотариален акт №.58/95г и нот.акт № 34/98г на нотариус П. К. с район на действие районен съд [населено място].
ОСЪЖДА С. К. П.,М. К. К. , Е. П. Г., Р. Г. Д. и К. Г. К., да заплатят на ТПК „Обединение” [населено място] направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 2 650 / две хиляди шестотин и петдесет / лева лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: