О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1549
София,13.11. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на eдинадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1246 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. А. чрез адв. М от АК – Пловдив против решение № 118/14.05.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 265/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковете на М. А. срещу М. на о. по чл. 237, ал. 1 и чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Поставеният процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира съдебния акт, включително, когато препраща към мотивите на първата инстанция, щом липсва съвпадение в правните заключения, е от значение за спора. Не е налице, обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, т. 19. Тълкувателният акт е издаден по приложението на отменения ГПК и при уредените в него правомощия на въззивния съд. Основателно е, обаче искането за допускане на касационно обжалване за произнасяне по поставения правен въпрос с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради липсата на задължителна за съдилищата практика и нуждата от тълкуване на нова процесуалноправна норма – чл. 272 ГПК.
От значение за изхода по спора е материалноправният въпрос дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на МО според специална Инструкция се включва в брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне на обезщетенията по чл. 255, ал. 2 и чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ.
Представените от касатора съдебни решения не сочат на противоречива съдебна практика по повдигнатия правен въпрос. В тях, действително съдилищата са преценявали по различен начин кои допълнителните възнаграждения следва да се включват към брутното трудово възнаграждение според това дали са с постоянен характер или не. В случая, въззивният съд не се е обосновал с подобен аргумент. Посочил е само, че сумата от 2 506 лв. за продължителна летателна дейност неправилно е начислена в началото на годината, вместо в края.
Следователно, не е налице условието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но касационното обжалване следва да бъде допуснато за произнасяне и по този правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване решение № 118/14.05.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 265/2009 г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1587 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок,насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2010 г. от 09.00 ч.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: