О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№97
София,25.01. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1539 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Й. И. срещу въззивно решение № 486/25.05.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 569/2009 г. в частта му, с която е осъдена да заплати по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и за разликата над 2045 лв. до 10229 лв., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД разликата над 618,26 до 30,92, 45 лв., както и още 970 лв. съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост..
Насрещната страна П. п. ”С” не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадени е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
П. п. ”С” е предявила иск против Р. Й. И. за сумата от 10 299 лв., получени от нея в заем по договор от 10.06.2003 г., както и за мораторна лихва, натрупана от датата на падежа – 30.06.2004 г. до предявяване на исковата молба, както и след това до окончателното погасяване на главницата.
Първостепенният СГС е уважил частично иска, като е приел, че И. не е погасила само 2045 лв. от задължението и я осъдил да го плати, както и лихва за забава.
В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е изменил първостепенния съдебен акт, като е осъдил И. да заплати и разликата до пълния размер на предявените искове по чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е съобразил и размера на дължимите съдебно-деловодни разноски.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че Р. И. , като член на СДС е поискала от ОбС „М” – местна структура на партията да й отпусне заем. Съгласие е дадено с решение от 10.06.2003 г., взето от ръководството на общинския съвет на партията, между които и С. В. , която е била и протоколчик на събранието. Заетата сума от 10 229 лв. е получена с разходен касов ордер на същата дата, като Р. И. подписала и декларация за получаване на сумата и това, че ще я върне до 30.06.2004 г.
С разписка от 01.02.2004 г. Снежана В. е удостоверила получаване от Р. И. на сума от 8 184 лв.
Съдът е приел, че този документ не удостоверява покриване на час от заемното задължение – С. В. е трето по сделката лице, в документа не е отразено основанието, поради което е получила горната сума, а и няма доказателства тя да е преведена по сметка на СДС.
Въпросите, с които касаторът обосновава разглеждане на касационната жалба не са ясно формулирани, но могат да бъдат изведени от изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК. Един от тях е от значение за резултата, постановен от въззивния съд и изясняването му е от значение за точното приложение на закона. Въпросът е: кои са недвусмислените обстоятелства, при които може да се приеме, че лицето, на което длъжникът е изпълнил, е овластено от кредитора да получи изпълнението.
При това положение, касационно обжалване следва да бъде допуснато.
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на решение № 486/25.05.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 569/2009 г. в частта му, с която е осъдена да заплати по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и за разликата над 2045 лв. до 10229 лв., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД разликата над 618,26 до 30,92, 45 лв., както и още 970 лв. съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
УКАЗВА на касатора Р. Й. И. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 212,44 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок,насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11. 2010 г. от 09.00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: