О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№96
София,25.01. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1528 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба , подадена от О. Н. , област Стара Загора срещу въззивно решение № 183/10.06.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 179/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
М. М. Г. от гр. Н. чрез адв. В е отговорили, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Въззивният съд е установил, че заповедта, с която М. Г. е уволнен дисциплинарно е незаконна. Посочените в нея нарушения по т. 1, т. 2 и т. 5 не са достатъчно конкретизирани, а за това по т. 6 не са искани предварителни обяснения съгласно чл. 195, ал. 1 КТ. Нарушението, посочено в т. 6 – неявяване работа за повече от 2 последователни дни, не е доказано. Съдът е приел, че работникът е излязъл в платен годишен отпуск по реда на чл. 176, ал. 3 КТ. Относно нарушенията, описани в т. 4 и 7 съдът е приел, че те са свързани с ползването на платения годишен отпуск, а и сами по себе си не биха могли да се квалифицират като тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което налагане на дисциплинарно наказание уволнение за тях, дори и да са извършени от работника, е в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ.
Изложението припокрива в голяма част касационната жалба и по съдържание съставлява интерпретация на доказателствата от касатора и негови правни доводи за решение по спора.
Единственият материалноправен въпрос, който би могъл да се изведе от така съставеното изложение е този, дали работникът може да се ползва от привилегията по чл. 176, ал. 3 КТ през второто полугодие на годината, ако не е поискал съгласие от работодателя за това до края на 30.06. същата година.
По конкретното дело М. Г. е поискал разрешение да ползва платен годишен отпуск за 2007 г. с молба от 05.07.2008 г. Поради отказ на работодателя, на 31.07.2008 г. е заявил, че ще се ползва платения си годишен отпуск за 2007 г. от 14.08. до 12.09.2008 г.
Следователно, повдигнатият проблем е от значение за постановения резултат по спора, но не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Р-2112-2006-ІІІ ГО и Р-360-1998-ІІІ ГО ВКС нямат отношение към него въпрос, а другите две решения, постановени от състави на Върховния административен съд не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В същото време, по поставения въпрос няма трайно формирана практика на Върховния касационен съд и изясняването му има значение за точното приложение на закона, поради което и следва да се допусне касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 183/10.06.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 179/2009 г.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2010 г. от 09.00 ч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: