О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1152
София, 20.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 468 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. Н. чрез кмета И. П. В. , приподписана от юрисконнсулт Е. В. , против решение № 510/06.11.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 633/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК И. А. Ф. е отговорил, че жалбата е неоснователна, а и не са налице условия за допускане на касационното обжалване, като се е позовал на съдебна практика на състави на Върховния касационен съд.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Смолянският окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Златоградски районен съд е отменил като незаконна заповед за уволнение на Ф. , възстановил го е на заеманата длъжност и е осъдил работодателя да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и лихва за забава.
Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките, на които се позовава касатора, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Смолянският окръжен съд, за да приеме, че заповедта за уволнение е незаконна е приел, че тя е издадена от некомпетентен орган – от заместник-кмета, вместо от кмета на общината. Изложени са съображения, че само в хипотезата на чл. 192, ал. 1 КТ е допустимо делегиране на работодателска правоспособност. Прието е още, че заповедта е и немотивирана.
Поставените в изложението материално-правни въпроси са има ли разлика между делегиране на правомощия и заместване, като във втория случай какъв е обема на правомощия на заместника, достатъчно ли е цитиране на законовия текст в заповедта за уволнение, за да се определи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Произнасянето по тези въпроси е обусловило и заключението на въззивния съд за крайния резултат по спора, което ги определя от категорията на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Определението по адм.д. 165/2007 г. на смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд е неотносимо към повдигнатите въпроси, а и спрямо спора, който няма съмнение,е от компетентността на общите граждански съдилища.
Другите две съдебни решения, на които се е позовал касатора, обаче, сочат на противоречиво решаване на въпроса за мотивираността на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с което е изпълнено и допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разграничаването на хипотезите на заместване и делегация на правомощия по конкретното дело, е от значение за точното приложение на закона.
Това обуславя допустимостта на касационното обжалване по подадената от работодателя жалба поради наличие на условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такси.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване решение № 510/06.11.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 633/2008 г.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: