О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№635
София, 10.06. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 395 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от „В” АД, гр. В. чрез адв. Р от АК – Видин против решение № 1* постановено от Видинския окръжен съд по гр.д. № 353/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна Е. Ц. С. чрез адв. А е отговорила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Видински районен съд е осъдил „В” АД, Видин да заплати на Е. Ц. С. 1419,58 лв. имуществени вреди по чл. 200 КТ, както и 41,74 лихва, считано от 01.09.2008-102009 г.
След изпълнена процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК, касаторът е представил „изложение на касационните основания”. В него няма формулирани въпроси. По съществото си е изложение на касационните основания по чл. 281 ГПК.
Приложено е част от ТР 1/04.01.2001 г. ОСГК ВКС – мотивите по т. 19 относно дейността на въззивната инстанция при действието на отменения ГПК. В случая, обжалваното решение е постановено по реда на действащия ГПК, с който е въведен ограничен въззив /чл. 269 ГПК/, забрана за посочване на нови факти и доказателства извън хипотезите на чл. 266, ал. 2 и 3ГПК, право на въззивната инстанция да препраща към мотивите на първостепенния съдебен акт /чл. 272 ГПК/, така, че голяма част от разясненията в т. 19 ТР 1/2001 г. ОСГК на ВКС не са запазили действието си по отношение на новия процесуален кодекс.
От друга страна, липсата на формулирани правни въпроси прави невъзможна преценката на съдебния състав в процедурата по чл. 288 ГПК за допуснато в обжалваното решение противоречие с ТР №1/2001 г. ОСГК ВКС.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 1* постановено от Видинския окръжен съд по гр.д. № 353/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: