О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1424
София,19.10. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1107 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение № 635/09.04.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 21/2009 г.
Ищеца З. И. М. чрез адв. Б от АК – Пловдив го атакува в частта, с която иска й по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 4 00 лв., както и за неприсъдената част от сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Б. – А. , гр. П. обжалва същото решение в частта, с която е осъден да заплати 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Обжалваемият интерес е над 1000 лв. Представени са изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Само З. М. е отговорила по реда на реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, като е изразил становище, че касационната жалба на работодателя не следва да се допуска до касационно обжалване, а също така и за нейната неоснователност.
По жалбата на касатора – ищец З. М.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, на които се позовава тя, за да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Тя се обосновава на противоречива съдебна практика на различни съдилища при определяне размерите на обезщетенията по чл. 200 КТ за причинени неимуществени вреди.
Това не се установява от приложените от нея съдебни решения, по които съдилищата действително са се произнесли по искове с правно основание по чл. 200 КТ, но при различни по вид и тежест трудови злополуки, а и с оглед на обстоятелства специфични за всеки отделен случай, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване.
Трудовата злополука по настоящото дело се изразява в контузия на глезена на десния крак с причинено затруднение на движенията за период от 3 месеца.
По Р-585-07 РС – Пазарджик увреждането е счупена шийка на бедрената кост, довела до скъсяване на десния долен крайник с четири сантиметра и 64% намалена работоспособност на коляното и затруднено движение от 8-10 месеца.становено е и прогресиране на артрозата и болки в кръста, което ще се задълбочи и в бъдеще.
В казуса, разрешен в Р-139-05 РС-Пловдив е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупване на глезенната става на левия крак с трайно затрудняване на движенията за период от 10 месеца.
По трите дела съдилищата, освен това, са имали предвид и допълнителни обстоятелства, които са специфични, като са събирани и различни доказателства.
Установената съдебна практика включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968 г. дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението.нификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр.
По жалбата на касатора – работодател Б. А. , гр. П.
Поставеният в изложението въпрос дали работодателят носи отговорност по чл. 200 КТ при трайна неработоспособност до 50 % /след изменението на кодекса с ДВ бр. 52/2004 г./, не е от значение за резултата по конкретния спор, тъй като в случая се касае за временна неработоспособност, причинена от трудова злополука.
Представените съдебни решения сочат на противоречива съдебна практика, но по въпроса за отговорността по чл. 200 КТ при трайна нетрудоспособност до 50%, което няма отношение към конкретния спор.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 635/09.04.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 21/2009 г. по жалба на З. И. М. в частта, с която искът й е отхвърлен за разликата над 4 000 лв. до 15 000 лв. и по жалбата на Б. – А. , гр. П. в частта, с която е осъден да заплати обезщетение по чл. 200 КТ в размер на 4 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ