О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1302
София, 24.09. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЧАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 965 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. М. В. против решение № 549/31.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 388/2009 г. в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Обжалваемият интерес е над 100 лв., с което е спазено и условието на чл. 280, ал. 2 ГПК
Представено е изложение по чл. 285 ГПК, с което е изпълнено разпоредбата на чл. 284, ал. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата и насрещната страна О. П., Р. Централен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че касационната жалба е неоснователна Моли за присъждане на разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Поставените в изложението материалноправни въпроси са от значение за резултата, постановен от въззивния съд. Не са налице, обаче, поддържаните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото нормата на чл. 225 КТ не се нуждае от тълкуване, установена е трайна практика на ВС и ВКС, като не са променени и обществените условия, което да налага преосмислянето й.
На настоящия състав, обаче е известно, че разрешението на въззивния съд по повдигнатите въпроси противоречи на постановеното в решения на ВКС и съдилища от страната:
Например, по въпроса, дали когато уволненият е работил едновременно по два трудови договора и е получавал доходи по двата, при незаконно уволнение само по единия, има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, приетото в Р-1624-2002-ІІІ ГО ВКС е различно от това по обжалваното решение. .
Разрешението, дадено в атакувания съдебен акт на въпроса дали незаконно уволненият работник има право да получи по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил за длъжността, за която е уволнен и по-ниската заплатата, получавана по новосъздавено трудово правоотношение, пък противоречи на Р-109-2001-ІІІ ГО ВКС и решение от 14.01.2008 г. на САС по гр. д. № 454/2007 г.
При тези данни, жалбата следва да бъде допусната до касационно разглеждане поради наличие на условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване решение № 549/31.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 388/2009 г. в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: