Определение №214 от по гр. дело №1869/1869 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№214
София,18.02.2010 година
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  седемнадесети ноември две хиляди и десета  година в състав:
                                           Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА 
                                        Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                                                            АЛБЕНА БОНЕВА
     изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 1869 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 124 от 09.06.2009 година по гр.д. № 202/2008 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение № 227 от 27.12.2007 година по гр.д. № 166/2007 година на Софийски районен съд, с което при условията на чл. 106, ал. 5 СК са изменени мерките, определени с решение № 330 от 03.01.2005 г. по гр.д. № 3237/2003 г. на Софийски районен съд относно упражняването на родителските права над малолетното дете К, родено на 02.10.1999 г.пражняването на родителските права над детето е предоставено на бащата М. Г. К. от гр. С., с право на майката Т. Т. Н. от гр. С. да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, пет дни през коледната и пет дни през пролетната ваканции, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата. Съдът е приел за установено, че бракът между родителите на малолетния К. е бил прекратен през 2003 година. След развода упражняването на родителските на роденото от брака между страните дете са били предоставени на бащата при определен режим на лични контакти между майката и детето всеки ден от 17 ч. до 21 ч. С решение по гр.д. № 3237/2003 година на Софийски районен съд, родителските права над детето К. са били предоставени на майката, но въпреки настъпилата правна промяна бащата продължил да се грижи за детето, което живеело постоянно при него. Междувременно детето е станало ученик, постъпвайки в училище в близост до дома на бащата. Съдът е приел, че детето има добри отношения и с двамата родители, чувствува се добре с майката си, но промяната на обичайната му среда би била неблагоприятна за емоционалното му състояние, тъй като постоянен и неизменен фактор в живота му е останал домът в който живее, баща му, училището и създадените социалните контакти. Приел е, че малолетното дете поддържа свободно контакти с майка си, но се чувства сигурно с баща си, в трайно създадената обстановка по отглеждането и възпитанието му; че бащата влага значителни усилия, средства и старание за възпитанието му; че детето се чувства добре в семейството на баща си, където е създадена среда благоприятна за развитието му, с оглед на което е предоставил упражняването на родителските права на бащата при определен режим на лични контакти между малолетното дете и неговата майка.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Т. Т. Н. от гр. С.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че решението е постановено в противоречие с т. V на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, съгласно което съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението относно родителските права не съставлява основание за определяне на нови мерки за упражняването им. Поддържа се, че във въззивното решение, съдът се е произнесъл по принципно важен въпрос по приложението на чл. 106, ал. 5 СК, а именно необходимо ли е да има изменение на обстоятелствата преди завеждане на исковата молба или съдът може да приеме, че искът за промяна на мерките относно родителските права е основателен дори и новите обстоятелства да са възникнали след завеждане на иска.
Ответникът по касационната жалба М. Г. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 202/2008 г.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с т. V от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС е неоснователен. Постановката на т. V на Постановлението, съгласно която съзнателно задържане на детето след влизане в сила на решението по чл. 106, ал. 5 СК не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител, няма отношение към изводите на съда за настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на мерките за упражняване на родителските права. Съдът е отчел обстоятелството, че след изменение на мерките за упражняване на родителските права с решение по гр.д. № 3237/2003 година на Софийски районен съд, детето е останало да живее постоянно при бащата, който е продължил да се грижи за него, без това да е решаващ мотив за изводите му за настъпила промяна на обстоятелствата след постановяване на решението от 2003 година – промяна, свързана с постъпването на детето в училище, създаването на приятелства и връзки, прекъсването на които би се отразило неблагоприятно на емоционалното му развитие и постепенното му навлизане в предпубертетна възраст, в която общуването с бащата е от съществено значение с оглед пола му и близките отношения с този родител. В съответствие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, въззивният съд е изследвал всички обстоятелства, имащи значение за осигуряване спокойно физическо и емоционално развитие на детето в т.ч. родителските и възпитателски качества на двамата родители, социалната среда, в която живее детето след решението, чиято промяна се претендира; жилищните и битовите условия и пр., както и как промяната на обичайните за детето условия би се отразила на положението му и е формирал изводите си с оглед интереса и нуждите на малолетното дете.
Неоснователен е и поддържания от касатора довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът необходимо ли е да има изменение на обстоятелствата преди завеждане на исковата молба или съдът може да приеме, че искът за промяна на мерките относно родителските права е основателен дори и новите обстоятелства да са възникнали след завеждане на иска не е обуславящ изхода на делото, нито се явява от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Безсъмнено съдът постановява решението си въз основа на обстоятелствата, заявени с молбата за изменение на мерките относно родителските права, съобразявайки и всички настъпили в хода на процеса факти, относими към спорното право. В съответствие с така установената трайна практика, съдът е постановил решението си с оглед доказателствата за обстоятелствата, твърдени с молбата за промяна на мерките за упражняване на родителските права и съобразявайки всички факти от значение за спорното право, относими към заявените от молителя обстоятелства.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 09.06.2009 година по гр.д. № 202/2008 година на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top