О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1624
София,.07.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1417 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 40 от 19.06.2009 година по гр.д. № 1278/2008 година на Пловдивски апелативен съд е оставено в сила решение № 137 от 29.10.2008 година по гр.д. № 191/2006 г. на Хасковски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД – отнето е в полза на държавата от К. И. Г. и Р. И. Т., двамата от гр. Х., и. , съставляващо поземлен имот с площ от 537 кв.м., находящ се в гр. Х., ведно с построената в него еднофамилна двуетажна сграда и гараж. В решението е прието за установено, че ответникът К. И. Г. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1084/2005 г. на Хасковски районен съд за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 НК – признат е за виновен в това, че в периода 18.05.1998 г. – 25.05.1998 година е държал огнестрелно оръжие (револвер “Таурус 357), без да има разрешение за това, за което му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева. Прието е, че през 1996 година ответникът К. И. Г. е придобил нива в землището на гр. Х., която през 2005 година е продал на ответницата Р. И. Т., с която са установили фактическо съжителство; че в периода м. юни 1995 г. – м. юни 1998 г. в имота са били построени двуетажна сграда и гараж, възлизащи на обща стойност 67448 лева, за придобиване на което и. не е установен законен източник на доходи. Прието е, че основателността на иска по чл. 28 ЗОПДИППД е предпоставена от влязла в сила присъда за престъпление от кръга на изброените в чл. 3 от Закона; и. на значителна стойност, придобито от осъденото лице и или лица по чл. 5 – чл. 10 от Закона и недоказване на законен източник за средствата на придобиване на това и. , които обстоятелства са установени по делото; приел е за установено, че ответницата Т, предвид установеното фактическо съжителство с Г. към момента на придобиване на имуществото е знаела за извършваната от него престъпна д. , поради което придобивната и сделка е относително недействителна по отношение на държавата, а искът за отнемане на имуществото, придобито от престъпна д. е основателен и доказан по размер.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. И. Г. и Р. И. Т., двамата от гр. Х.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обуславящите изхода на делото въпроси, а именно: 1. подлежи ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД и. , придобито преди периода, през който е извършвана престъпна дейност; 2. следва ли стойността на имуществото да бъде съотнесена към минималните работни заплати, без в закона да е въведен подобен критерий; 3. кой е моментът, към който следва да бъде преценявана стойността на имуществото; 4. към кой момент следва да бъде преценявана допустимостта на искането с оглед § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД; 5. какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото и. е свързано с престъпна дейност; 6. как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето; 7. какви са условията за оборване на презумпцията по чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД по отношение на конкретно имущество; 8. подлежи ли на главно и пълно доказване знанието на третото лице за произхода на имуществото; 9. какви са допустимите доказателствени средства за опровергаване съдържанието на официален документ, както и за доказване на привидност на сделка с трето лице, се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба К. за у. на и. , придобито чрез престъпна д. , Териториална дирекция гр. Х. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК са основателни. Разрешените в обжалваното въззивно решение въпроси, обуславящи изхода на делото, а именно въпросите по точното приложение на чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД – какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото и. е свързано с престъпна дейност; чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД – подлежи ли на главно и пълно доказване знанието на третото лице за произхода на имуществото; въпросите по приложението на §1, т.2 ЗОПДИППД – следва ли стойността на имуществото да бъде съотнасяна към минималните работни заплати и кой е моментът, към който следва да бъде преценявана стойността на имуществото, са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което въззивното решение на Пловдивски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 40 от 19.06.2009 година по гр.д. № 1278/2008 година на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите К. И. Г. и Р. И. Т., двамата от гр. Х. в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 716 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, насрочва делото за 02.12.2010 г. 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: