Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
гр.София 15.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВАА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 512/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на О. п. у., Смолян против въззивно решение № 334/21.11.2007 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 450/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез адв. Г моли за присъждане на разноски за инстанцията.
Ответникът по касация В. Г. Г. не взема становище по реда на чл. 218г ГПК /отм./, нито по-късно в хода на съдебното производство.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимно лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС от В. Г. срещу О. п. у., Смолян за премахване на едноетажна постройка със застроена площ от 30 кв.м. в недвижим имот, реституиран на ищеца по ЗСПЗЗ.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния съд, е уважил иска, като е присъдил разноски в полза на ищеца.
За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. , между които и ищецът В е възстановена собствеността върху недвижим имот № 0* в м. „К”. В него без строителни книжа е построен пътен кантон, което го прави незаконен по смисъла на ЗУТ.
От правна страна е прието, че правото на собственост на ищеца е недвусмислено установено. Бездействието на Областното п. у. да премахне след 14.03.2001 г. постройката накърнява вещното му право, като е и незаконно.
Решението е неправилно.
Съдът е следвало да установи кога е изградена процесната сграда, с каква цел и за какво се ползва. Това е от значение както за правото на собственост, възникнало в полза на ищеца по ЗСПЗЗ, така и за задължението на ответника да премахне съществуваща постройка в реституиран имот.
Характеристиката на земята към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ е от значение за възможността да се възстановят върху нея права на бившите собственици – в хипотезите на осъществено обществено мероприятие, това е невъзможно и в тази случай е без значение законността на построеното, има ли строителни разрешения за него.
О. п. у. не е била страна в административното производство по възстановяване на собствеността, а и това е невъзможно предвид специалните правила на ЗСПЗЗ, който изключват участие на заинтересовани лица.
Ето защо възраженията му срещу законосъобразността на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ са допустими. О. п. у., Смолян не е обвързано от формираната сила на присъдено нещо в административното производство и не разполага с друг правен способ за защита срещу реституционните претенции на насрещната страна.
Съдът, като не е изследвал статута на земята и не е отговорил на свързаните с това възражения на ответника, сега касатор, е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което се явява съществено, защото е довело до постановяване нарушение по неразяснено дело и необоснованост на изводите.
Освен това, дори собствеността върху земята действително да е възстановена на В. Г. , то не е даден отговор към момента на извършването на строителството, осъщественият строеж бил ли е търпим според действалите тогава норми по ТСУ. Ако да, тогава действието по изграждането ме не е незаконно. Независимо от това, трябва да се прецени при възстановяването на собствеността за субекта, който поддържа състоянието на застроеност, възникнало ли е задължение да освободи имота от сградата. Само тогава, неговото бездействие да я събори, ще се яви незаконно.
В заключение, въззивното решение е постановено при противоречие с материалния закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. То следва да бъде касирано, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Той при необходимост следва да ползва и съдебни експерти, като укаже на страната, носеща тежестта на доказване за фактите и обстоятелствата, които ще се установяват чрез експертиза, да внесе дължимия депозит.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 334/21.11.2007 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 450/2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: