Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр.София, 04. 02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
КОСТАДИНКА АРСОВА
със секретар Даниела Никова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 161/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.57 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Ц. Н. от гр. Г. срещу въззивното решение № 243 от 06.11.2007 год. по в.гр.дело № 230/2007 год. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 317 от 25.04.2007 год. по гр.дело № 1518/2006 год. на Габровския районен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Ответницата по касация М. П. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен иска по чл.66 във връзка с чл.33, ал.2 ЗС за встъпване на Р. Г. Ц.- Н. и за обявяването й за купувач в продажбените отношения, като замести купувача М. П. Б. в договора за покупко-продажба от 16.07.2002 год., сключен с продавача П. Ц. Б. , предмет на нотариален акт № 86, т.V, рег. № 2* нот.дело № 73/2002 год. относно 1/6 ид.част от ПИ № 88 в кв.11 по плана на с. О., общ. Габрово, с площ 1032 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на три етажа със застроена площ 71 кв.м./без магазин от 40 кв.м. и мазата под него/ и стопанска постройка от 45 кв.м. Отхвърлен е и инцидентния установителен иск за обявяване за нищожна посочената по-горе продажба.
Въззивният съд е потвърдил решението, като е приел, че постройките в парцел **** в кв.11 по плана на с. О. са в режим на вертикална и хоризонтална етажна собственост, при която заедно с прехвърляне на обособения обект задължително се прехвърля и припадащата се към него идеална част от терена, поради което ответницата П не е била длъжна да предложи за изкупуване на ищцата продадения с нотариалния акт от 16.07.2002 год. недвижим имот. Искът по чл.26, ал.2 ЗЗД е намерен за неоснователен, защото е била прехвърлена идеална част от поземлен имот, а не от УПИ, и то като прилежаща към обособен обект на собственост, поради което, според окръжния съд, не е нарушен § 6, ал.5 от ЗУТ.
Жалбата срещу въззивното решение е неоснователна.
По делото е безспорно, че със спогодба от 03.05.1971 год. по делбено гр.дело № 181/1971 год. на Габровския районен съд е ликвидирана съсобствеността между Г, чиято единствена наследница е ищцата/касатор/ и сестра му П. Ц. Б. по делото, при което Г. получил в дял дворно място от 978 кв.м., заедно със плевня в него от 37 кв.м., както и целия приземен етаж, състоящ се от две мази и първия етаж, в който се намира дюкян на 40 кв.м. и стая, антре и тераса, от жилищната сграда с площ 71 кв.м., попадаща в дворното място от 1032 кв.м., получено в дял от съделителката П. Последната получила по спогодбата целия втори етаж от същата жилищна сграда и изразила съгласие брат й да преустрои първия етаж в жилище. С нотариален акт № 1* т.1 от 09.04.1981 год. по нот.дело № 240/1981 год. Гатьо Ц. Г. прехвърлил на сестра с. стаята с антре и тераса, както и маза от първия етаж на жилищната сграда, граничещи с дюкянското помещение. От първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице В. Р. се установява, че от реалните части, на които е било разделено дворното място със спогодбата от 03.05.1971 год., са заснети отделни имоти – 87 и 88, като за първия е отреден парцел **** от кв.11, а за втория – парцел **** в същия квартал, от който е продадена 1/6 ид.част, ведно с триетажната паянтова жилищна сграда /без магазина от 40 кв.м. и мазата под него със същата площ/.
Въз основа на конститутивното действие на съдебната спогодба-делба, наследодателят на ищцата и ответницата П са станали собственици на отделни самостоятелни обекти-етажи, а Г. Ц. Г. и на самостоятелен обект-дюкян от жилищната сграда, като е възникнала етажна собственост, а дворното място – имот 88, в което са построени отделните обекти на правото на собственост, принадлежащи на различни лица, има обслужващо сградата предназначение и представлява обща част съгласно чл.38 ЗС. Съществуването на отделни обекти на правото на собственост е установено от делбения съд, одобряващ спогодбата, от чието съдържание е видно, че в сградата има най-малко три обекта – дюкян и два етажа, получени в самостоятелен дял от всеки от двамата съсобственици. Следователно, сградата има статут на етажна собственост, а дворното място – на обща част, съгласно чл.38, ал.1 ЗС, поради което е недопустим иск за съдебна делба /срвн. т.1, б.”е” от Постановление № 2 от 04.05.1982 год. по гр.дело № 9/1981 год. на Пленума на Върховния съд/, а това означава, че в тази хипотеза е неприложим и чл.33, ал.2 ЗС. Правилото намира приложение само при обикновената съсобственост, докато при етажната собственост всеки от етажните собственици може да се разпореди с правото на собственост върху притежавания от него самостоятелен обект, без да иска съгласие от останалите етажни собственици. Идеалните части от дворното място и от другите общи части се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат по разпореждане на закона, като за тяхното прехвърляне също не се изисква съгласието на останалите етажни собственици.
Неоснователно се поддържа и довод, че прехвърлените от наследодателя на касаторката на 09.04.1981 год. стая, антре и тераса от първия етаж, заедно с маза, не съставлявали самостоятелен обект на правото на собственост. Доводът е с косвено значение за иска по чл.33, ал.2 ЗС. Неоснователно е позоваването на §§ 38 и 39 от Строителните правила и норми, установени с различни нормативни актове от 1958-59 год., защото нормите не намират приложение спрямо жилищната сграда в имот 88, която видно от нотариален акт № 58, т.ІV, рег. № 1* нот.дело № 745/1941 год. е строена преди 1941 година. Съгласно § 158, § 121, 290 и сл. от ППЗПИНМ, действал към 03.05.1971 год., когато е сключена съдената спогодба-делба, построените по време на стари строителни правила и норми сгради, остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство, като могат да бъдат преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми. По спогодбата от 1971 год. Пена Б. е изразила съгласие за преустройството на стаята с антре и тераса в жилище. От нотариален акт № 109 от 09.04.1981 год. не може да се установи дали в така обособеното жилище са били изградени тоалетна и баня, съгласно § 38 от СПН. Дори и да не са били изградени такива, със сделката от същата дата тази част от първия етаж се прехвърля на собственицата на останалата част от сградата, но без магазина/дюкянското помещение/, който представлява отделен обект на правото на собственост. Това означава, че със сделката от 1981 год. не се обособява жилище, което не отговаря на строителните правила и норми, а тази част се присъединява към останалата част от сградата, собственост на П. Б.
Неоснователни са оплакванията за противоречие с материалния закон и в частта на решението по иска за нищожност на сделката, предмет на нотариален акт № 86, т.V, рег. № 2* нот.дело № 73 от 16.07.2002 год., поради нарушение на § 6, ал.5 ЗЕТ. Независимо, че за парцел **** от кв.11 е имало неуредени регулационни отношения, сделката не е нищожна, защото е извършена за поземления имот № 88. Смисълът на забраната произтича от това, че след изтичане на срока по § 6, ал.5 ЗУТ за прилагане на регулацията, единият от способите за което е уреждането на облигационните отношения, ако това не е станало, съгласно § 8 ЗУТ отпада отчуждителното действие на неприложения регулационен план и общинската администрация следва да измени плана така, че регулационните линии да съвпадат с имотните граници. Забраната се отнася до парцелите с неприложена регулация, чието отчуждително действие е отпаднало, но не и за поземлените имоти, границите на които следва да съвпадат с УПИ, предвидени по ЗУТ.
В обобщение, обжалваното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ и като законосъобразно и правилно постановен съдебен акт следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на І г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 06.11.2007 год. по в.гр.дело № 230/2007 год. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: