Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр.София, 02. 02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
КОСТАДИНКА АРСОВА
със секретар Даниела Никова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 261/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на К. П. М. от гр. Р. срещу въззивното решение № 620 от 30.10.2007 год. по гр.дело № 757/2007 год. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 87 от 08.05.2007 год. по гр.дело № 2150/2006 год. на Русенския районен съд в отхвърлителната му част и вместо това е уважено искането на касаторката по чл.30 ЗН, като е намалено завещателното разпореждане от М. М. Ч. от 05.01.2005 год. в полза на съпруга й/сега ответник/ П. Б. Ч. до размер на 1/6 идеална част и е допусната съдебна делба на апартамент, находящ се в гр. Р., ул.”С” № 7, бл.”Г”, вх.”В”, ет.6, при квоти: 5/6 ид.части за П. Б. Ч. и 1/6 ид.част за К. П. М.. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на иска за делба, така както е предявен.
Ответникът по касация П. Б. Ч. не ангажира становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен иска за делба на процесния апартамент, като е прието, че саморъчното завещание на М. М. Ч. в полза на съпруга й П. Б. Ч. от 05.01.2005 год. е изпълнено от завещателката като текст и подпис и доколкото ищцата/сега касатор/ не е искала намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената й част, няма права върху недвижимия имот. Със същото решение е допусната съдебна делба на лек автомобил марка „В” с рег. № Р* рама № 1* при права: ? ид.части за П. Б. Ч. и ? ид.част за К. П. М.. В тази част решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд приел за установено, че П. Ч. и К. М. са преживял съпруг и дъщеря, и съответно наследници на починалата на 14.11.2005 год. Милка М. Ч. , която оставила саморъчно завещание с характер на завет от 05.01.2005 год. в полза на съпруга си за процесния апартамент. Въз основа на заключенията на съдебнографологическите експертизи било прието, че подписът за завещател е положен от М. Ч. , а и ръкописният тест е изписан от същото лице, което е изписало сравнителния материал – предложение за пенсиониране с вх. № 4408/09.11.1989 год. и молба-отказ от 23.04.2004 год. В устните си разяснения при приемане на тройната експертиза в заседанието на 22.11.2006 год. вещото лице Н. Й. М. заявил, че може да се направи извод, че подписът и текстът на завещанието са изпълнени по различно време, доколкото текста е изписан с по-добра координация от подписа. Същият експерт в единичното си заключение, прието на 30.10.2006 год. пък е обяснил, че текста е писан, когато завещателката е била в добро състояние, докато за физическото й състояние при изпълнението на подписа е показателно различието в темпа и координацията на движение, както и наличието на тремор. Свидетелката Е. А. /внучка на завещателката и дъщеря на ищцата-касатор/ заявила, че баба й М. била с превързана дясна ръка от 2003 год. до смъртта си; същата ръка много я боляла и била надута от онкологичното заболяване, от което починала; боляли я и пръстите на ръката. Свидетелката/срвн.заседанието на 28.02.2007 год./ заявила още, че не знае дали когато са се сменяли превръзките – до новото обездвижване на ръката, баба й е могла да извършва някакви действия с нея. Свидетелят Д. П. А. /бивш съпруг на ищцата/ пък обяснил, че до смъртта си М. Ч. могла да си служи с дясната ръка, както и че в негово присъствие написала и подписала завещанието в полза на съпруга си П.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд приел, че завещанието е действително, защото е спазена предвидената в чл.25 ЗН форма, но той като ищцата заявила с жалбата срещу първоинстанционното решение и с писмената си защита от 31.10.2007 год. искане за възстановяване на запазената си част, съдът намалил съгласно чл.29, ал.3, предл.трето от ЗН завещанието до размер на 1/6 ид.част, без да формира масата по чл.31 ЗН.
Жалбата срещу въззивното решение е неоснователна.
Обосновано е прието, че саморъчното завещание е написано и подписано от завещателката. Изводите на вещите лица, изготвили почерковите експертизи, са формирани на база съвпадането на всички общи и значителна част от частните признаци в текста на завещанието и в сравнителния материал, чието авторство не е било оспорено. Изводът, че М. Ч. е автор на завещанието не е опроверган от уточнението, направено устно от вещото лице Н. М. при приемане заключението на тройната експертиза на 22.11.2006 год. досежно различното психическо и физическо състояние на завещателката при изпълнение на текста и подписа. Безспорно е, че завещателката е страдала от онкологично заболяване, придружено със силни болки и с прием на обезболяващи медикаменти. От обстоятелството, че дясната й ръка е била подута и бинтована, не следва, че десет месеца преди смъртта си, завещателката не е могла да напише сама завещанието си. В медицинската документация в Онкологичния диспансер е видно, че през месец септември 2005 год. не е било констатирано обездвижване или друг проблем с дясната ръка, а завещанието е писано на 05.01.2005 год. и предадено за съхранение в нотариата на 11.01.2005 год./срвн.протокола за обявяването му от 02.06.2006 год./, т.е. осем месеца по-рано.
Независимо дали завещанието е написано и подписано в различно психическо и физическо състояние на завещателката, след като в началото и в края на документа е отразена една и съща дата, а вещите лица установяват без вероятност за противното авторството на текста и подписа, завещателното разпореждане е действително и поражда действие. Формата на чл.25 ЗН е спазена и оспорването на завещателния акт е неоснователно.
Следва да се отбележи, че въззивният съд неправилно е намалил завещанието направо в дробната част съгласно чл.29, ал.3, предл.трето от ЗН, тъй като по своето съдържание същото е завет – в наследството има и друго имущество – например допуснатия до делба лек автомобил. Щом е завещано определено имущество, а разпореждането няма универсален характер, необходимо е да се образува наследствена маса от всички имоти, които наследодателят е притежавал към деня на смъртта си по чл.31 ЗН, за да се определи чистия актив, тъй като само от този актив могат да се облагодателствуват заветниците. Независимо от това, не е налице касационно основание за отмяна на въззивното решение поради неправилното приложение на чл.29, ал.3, предл.трето от ЗН, тъй като в случая образуването на масата на наследството по чл.31 ЗН би довело до намаляване на определената на касаторката квота и предвид забраната на чл.208, ал.2 ГПК/отм./ да се влошава положението на жалбоподателя, решението и в тази част следва да бъде оставено в сила.
В обобщение, оплакванията срещу въззивното решение са неоснователни и в отсъствие на пороците по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 620 от 30.10.2007 год. по гр.дело № 757/2007 год. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: