Р Е Ш Е Н И Е
№ 866
София, 09.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3572 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от наследниците на А. Д. Х. а именно: А. Г. Г., М. Г. П., В. Г. С., Н. П. Г., В. К. Ш., К. костадинова Д. , Г. К. Г., М. И. Г., Г. А. Г., И. А. С. , Г. П. С., П. Г. С., П. Г. С., Д. Г. С., Е. Г. А., А. Г. Х., А. Г. А., И. Г. Х., Н. Д. Х. , Л. Д. Х., И. костадинова Х. , Д. А. Х. и С. А. Д. против решение № 183/15.04.2008г., постановено по гр.д. № 243/2007г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решението на РС – Гоце Д. по гр.д. № 143/2005г. и вместо това е отхвърлен предявеният от тях, като наследници на А. Д. Х. иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР против Г. Й. С. да се признае за установено, че те са собственици по давност и наследство на дворно место от 60 кв.м., находящо се в гр. Х. при граници улица, Г. С. , Наследници на А. и К. Г. и А. Г. , заснето в очертанията на УПИ № І* от кв. 61 и че в сега действащия план, одобрен със заповед № 70/03.06.1991г. е допусната непълнота в кадастралната основа, изразяваща се в не заснемане на вярната имотна граница от към улицата на тази площ и включването й в посочения имот 783, вместо към техния имот
С определение № 1/2009г. от 09.01.2009г. е допуснато касационно обжалване на възивното решение на основание чл. 280, ал.1,т.1 от ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – Закона за благоустройство на населените места от 1941г., който считат, че не е приложим за случая, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на представения по делото наддавателен протокол от 1940г. и необоснованост, поради това, че изводите на съда не кореспондират на събраните доказателства.
Ответникът по касация оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението поради това, че той е придобил спорното место по регулация, а ищците не се легитимират към момента на влизане в сила на плана като негови собственици.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните 60 кв.м. не са част от купения с писмен договор през 1938г от наследодателят на ищците А, починал на 28.04.19956г.. имот № 1* отреден за парцел **** от кв. 9 с площ около 800 кв.м.. Тъй като наследодателят е купил с договор от 1926г., само къща, находяща се в съседен имот на посочения имот 135, видно от описаните съседи, съдът е приел, че той не се легитимира като собственик на имот 136 по първия регулационен план от 1928г. Въз основа на приетата от него СТЕ, съдът е приел, че процесното место попада в улица /сукак/, предвидена по регулационния план, който има непосредствено отчуждително действие за мероприятията на уличната регулация. За този извод, съдът се е позовал на чл. 41 от Закона за благоустройството от 1941г. и на Закона за Благоустройството от 1905г. От тук е изведен извода, че спорното место е станало държавна собственост, която не може да се придобива по давност нито по Закона за държавните имоти /ДВ бр. 66/1941г./, нито по действащия след това ЗС, предвид забраната на чл. 86 в първоначалната му редакция. За да отхвърли иска, съдът е приел, че няма грешка в кадастралната основа, защото площта от 60 кв.м., предмет на спора, е част от предаваемо по регулация место от 90 кв.м., за която е приложена чрез плащане регулацията и е заснета правилно в очертанията на имота, собственост на ответника.
По делото се установява още, че ответника е придобил по дарение от баща си с н.а. № 36,т.ІІ.1968г. дворно место от 245 кв.м., съставляващи имот 569, за който заедно с имот 570 е отреден съсобствен по регулация парцел ****,570 по втория регулационен план на на гр. Х. от 1964г. Имот 569 по този план е идентичен с имот 116 по плана от 1928г., записан на П. С. /вероятно дядо на ответника/ Имот 570 е записан на К. А. Г. Вещото лице е докладвало, че плана от 1964г. не е приложен. Следващия план е от 1991г. и по него имот 569 е заснет почти в същите очертания като имот 783, за който е отреден ІІ-783, записан на ответника. Към него се придава по регулация место с площ 90 кв.м., собственост на общината, част от което е спорното место от 60 кв.м., След плащане, ответникът е признат за собственик на тази площ с н.а. № 5,т.ІІ/2003г.
Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е по Закона за благоустройство на населените места от 1905г. предвиждането за дворищната регулация и за обществено мероприятие имало ли е вещно правно отчуждително действие и какво е ставало, ако не бъдат изпълнени изискванията за заемане на имота в определения законов срок, както и следва ли да се счита регулацията приложена, ако не са изпълнени условията за заемане на имота и той се владее от собственика по предишния план.
Със чл. 24 от Закона за благоустройството на населените места в Ц. България /ДВ бр. 67/1905г., изм. и доп ДВ бр. 39/1907г., ДВ бр. 23/1908г.,ДВ бр. 60/1911г., ДВ бр. 104/1912г., , бр. 306/1919г., бр. 86/1920г. бр. 181/1922г., бр. 156/1928г…, при действието на който е одобрен първия регулационен план на селото, местата, предвидени по регулационния план за улици, булеварди, площади и т.н. са от обществена полза и се оценяват и отчуждават заедно с находящите се върху тях здания по реда на чл. 30-34 от същия закон. Тези текстове уреждат само процедурата по оценяване на местата и сградите и възможността за обжалване на оценката по съдебен ред. С чл. 46 от същия закон отчуждаването “de fakto” e определено като заплащане на местото. Не спазването на двугодишния срок за изготвяне на проект за реализиране на общественото мероприятие има за последица определяне на нова оценка, съгласно този текст. Съдебната практика по този него също е приемала, че правото на собственост върху терен, предвиден за обществено мероприятие се счита изгубено от момента на влизане в сила на плана. / Р 18/1918 на Общото събрание на върховния административен съд. Следователно макар да не е конкретизирал правната норма, въз основа на която приема, че предвижданията на регулационния план за обществено мероприятие има отчуждително действие, въззивният съд правилно е изложил съображение в този смисъл, позовавайки се на Закона за благоустройството на населените места в Ц. България от 1905г.
По делото е изяснено, че процесните 60 кв.м. по плана от 1928г. частично попадат под улица, а една част – в очертанията на имоти 135 и 136 по плана от 1928г. Съдебно техническите експертизи, приети от РС и от ОС са противоречиви по този въпрос и не са работили по протокола от 17.05.1940г.. В нарушение на процесуалните правила, въззивния съд не е обсъдил този протокол, а видно от съдържанието му, той се отнася именно за имоти 136 и 135. Тези два имота са били маломерни и цитираният протокол доказва провеждане на процедурата по чл. 17 б. “е” и “ж” от Закона за благоустройство на населените места в Ц. България.когато два съседни имота за маломерни и от тях не могат да се образуват два парцела, общинското управление провежда натдаване между двамата собственика. Това основание за придобиване правото на собственост не е разгледано от въззивния съд, а вместо това той е приел, че наследодателят на ищците не се легитимира като собственик. На основание протокола от 1940г. и натдавателния лист към него, имот 136 е записан на името на А. Б. , който в протокола е записан и с името Х. Изложеното доказва, че наследодателят на ищците е бил собственик на купеното от него маломерно место при условията на чл. 17б от Закона за благоустройство на населените места в Ц. България от 1905г. Извършеното от съда процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на този протокол обаче не е съществено, защото не се отразява на крайния резултат.
Това е така, защото видно от СТЕ и н.а. № 5,т.2/04.06.2003г. регулационния план от 1991г., който е и сега действащ имот 589 почти в същите граници е заснет като имот 783, записан на ответника, а имот 784 е записан на А. и К. Г. . Към парцел **** от кв. 61 на ответника е придават 90 кв.м. правно место, отразено като общинско, част от което с площ 60 кв.м. е процесното. С плащането на местото от ответника и снабдяването му с нот. акт за придаваемото се место към неговия парцел, той се счита безусловен негов собственик, независимо дали в нот. акт по регулация е отразено правилно кой е бил негов собственик. Това е така, защото придобиването но регулация при действието на ЗТСУ /отм/ не е деривативен способ да придобиване правото на собственост. Собственикът на парцела, към който се придава съседно место става собственик на придаваемото место по силата на регулационния план, съгласно чл. 110 от ЗТСУ /отм/ без оглед на това кой е негов собственик. Плащането на пазарната му цена е единия от способите за приложение на регулацията, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗТСУ /отм. и ТР № 3/1993г. на ОСГК на ВС. Прилагането на регулацията е основание спорното место да се приобщи към парцел **** от кв. 61 и по следващия план да е част от него. Ищците са изгубили правото на собственост върху процесните призазеви по регулация съм имота на ответника 60 кв.м. с приемане на плана от 1991г. първоначално условно /ако регулацията бъде приложена/, а след сбъдване на това условие и напълно и безусловно. Затова предявеният от тях иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР правилно е отхвърлен и постановеното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183/15.04.2008г., постановено по гр.д. № 243/2007г. на Окръжен съд – Благоевград
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: