Р Е Ш Е Н И Е
№ 800
София, 01.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3234 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. Т. и Л. И. Т. против решение № 803 от 23.05.2008г., постановено по гр.д. № 987/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 163 от 05.12.2007г. по гр.д. № 3394/2006г. на Пловдивски РС С последното е отхвърлен предявеният от касаторите против Н. Г. Б. иск за заплащане на сумата общо 2500 лв. /по 1250 лв. на всеки от ищците/, съставляваща частично плащане от дължимата сума 2991 лв. на всеки, съставляваща допълване на запазената им част от наследството на И. Л. Т. , починал на 01.02.1999г.
С определение № 170/08 от 26.11.2008г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 37 от ЗН
Ответникът по касация Н. Г. Б. не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
По делото е безспорно установено, че ищците Т. И. Т. и Л. И. Т. /сега касатори/, като наследници на И. Л. Т. , починал на 01.02.1999г. негови синове от първи брак са упражнили правото си по чл. 30, ал.1 от ЗН по отношение на другите две деца на общия наследодател М. С влязло в сила решение съдът е възстановил запазената част на ищците, като е намалил даренията, извършени с н.а. № 122,т.40/1997г. в полза на Г. и с н.а. № 123,т.40/1997г. в полза на М. с по 1/6 ид.ч. С н.а. № 108,т.2/07.08.2000г. Минка прехвърля на Н. Б. дарения й апартамент. Поради това, че дарените имоти са отчуждени в полза на трети лица, делба не може да се извърши. С влязло в сила решение по гр.д. № 2503/2004г. на Пловдивски РС М. Т. е осъдена за заплати на ищците по 2991,60 лв., но поради липса на имущество у това непълнолетно към онзи момент лице, сумата не е изплатена. Касаторите считат, че имат право да претендират заплащане на равностойността на запазената си част от третото лице приобретател на апартамента. Позовават се на чл. 37, ал.1 пр. последно от ЗН, като считат, че изразът, “ако преобредателят не допълни запазената част в пари” е самостоятелно субективно право, което може и следва да се упражни независимо от иска за отмяна на отчуждителната сделка с третото лице по този текст.
В обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правото да се иска от преобредателя да допълни запазената част на този, който си я възстановил в пари възниква едва в производство по иск по чл. 37 от ЗН за отмяна на сделката, като форма на защита на преобредателя. Съдилищата по същество са приели, че наследникът, който си е възстановил за пазената част няма самостоятелно притезание да иска от преобредателя допълване на запазената си част в пари, а на преобредателя е поставена възможността да запази имота, като предложи допълване на накърнената и възстановена запазена част в пари. РС е приел, че иска е допустим, защото ищците винаги имат правен интерес да предявят осъдителен иск.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е може ли на основание чл. 37 от ЗН наследник, който си е възстановил запазената част без да иска отмяна на сделката, да иска директно от преобредателя допълване на накърнената му възстановена запазена част в пари.
Отговорът на този въпрос е отрицателен. Нормата на чл. 37 от ЗН урежда потестативното право на наследника, който си е възстановил запазената част да иска отмяна на сделката, с която надарения, или заветника, срещу когото е постановено намалението се е разпоредил с недвижимия имот, или вещното право в полза на трето лице, за да се върне имота в наследството.пражняването на това право на наследника с възстановена запазена част е възможно само ако сделката е извършена в едногодишен срок от откриване на наследството, или след като е била вписана исковата молба за намаляването. Ако сделката е сключена след изтичане на една година от откриване на наследството, или по време на процеса за делба, в който е поискано възстановяване на запазената част, но исковата молба не е вписана, конститутивния иск за отмяна на сделката по чл. 37 от ЗС не може да се предяви. От това обаче не следва, че наследодателят с възстановена запазена част има самостоятелно субективно право да иска от преобредателя допълване на накърнената му възстановена запазена част в пари. Възможността преобредателят да допълни запазената част в пари е предвидена като средство за защита по предявен срещу него конститутивен иск за отмяна на сделката с него и е негово право, а не задължение. В спора между наследниците, законодателят е предпочел интереса на добросъвестното трето лице, като е предвидил точно определени предпоставки и срок за предявяване на този иск и му е предоставил правна възможност да предотврати отмяна на отчуждителната сделка в негова полза, като плати стойността на запазената част. Законодателят не е предоставил възможност за избор между потестативно и притезателно право на наследникът с възстановена запазена част да иска отмяна на сделката с третото лице, или равностойността на частта си от него. От тълкуването на чл. 37 от ЗН не може да се изведе извод, че първо следва да се проведе осъдителен иск срещу третото лице-преобредател за стойността на запазената част, а ако сумата не бъде платена – да се предяви иска за отмяна на отчуждителната сделка, каквато теза поддържат касаторите. Законът в чл. 37 от ЗН урежда само едно потестативно право на наследника с възстановена запазена част – да иска отмяна на отчуждителната сделка, упражняването на което свързва с кратък срок и допълнителни предпоставки, при липса на които не е предвидено друго право за този наследник. В последния случай интересите на третото лице са защитени достатъчно поради недопустимост на иска за отмяна на отчуждителната сделка. За него няма установено задължение да плати равностойността на запазената част, на което да съответства право на наследника с възстановена запазена част да иска това. Субективните права съществуват само по силата на правна норма, която определя съдържанието им, признава ги и ги гарантира. По определение субективното право е предвидена в закона правна възможност за определено лице да има определено поведение и да иска от друго лице определено съответно на неговото право поведение за задоволяване на признатия му от закона интерес. Възможността предвидена в закона, субективно право да се защитава по съдебен ред се определя като право на иск. Щом законодателят не е уредил субективно право на наследника с възстановена запазена част да получи равностойността на тази си част в пари, като алтернатива на конститутивния иск за отмяна на отчуждителната сделка с трето лице, то ищците не разполагат и право на иск за защита на подобно не признато от закона субективно право. Правото на иск е основната абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на всеки иск. Липсата й означава недопустимост на предявения иск и на постановените по него решения. Затова те следва да се обезсилят, а производството по иска – да се прекрати.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 803 от 23.05.2008г., постановено по гр.д. № 987/2008г. на Пловдивски окръжен съд и оставеното от него в сила решение № 163 от 05.12.2007г. постановено по гр.д. № 3394/2006г. на Пловдивски районен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от Т. И. Т. и Л. И. Т. против Н. Г. Б. иск за заплащане на сумата общо 2500 лв. /по 1250 лв. на всеки от ищците/, съставляваща частично плащане от дължимата сума 2991 лв. на всеки, необходима за допълване на запазената им част от наследството на И. Л. Т. , починал на 01.02.1999г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: