Р Е Ш Е Н И Е
№ 1018
София, 21.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 5028 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение 169/09 от 06.03.2009г., постановено по гр.д. № 5028/2008г. е допуснато касационно обжалване на решение от 03.01.2008г., постановено по гр.д. № 4857/2003г. на СГС, с което е отменено частично решение № на СРС от 16.06.2003г. по гр.д. № 13299/2002г. и вместо това е уважен иска за собственост, предявен от Е. Д. Т. и Т. Д. И., като е признато за установено по отношение на ответниците А. Ефтимова Г. и Р. Ефтимова С. , че ищците, като наследници на Д. И. Г. са собственици на част от УПИ * от кв. 44 по плана на гр. С., кв. Бистрица, вилна зона “К” м.”С”, целият с площ 630 кв.м., която част е с площ 289 кв.м., очертана между б. А,Б,В,Г по комбинираната скица на в.л. В. Г. , неразделна част към решението и за тази площ ответниците са осъдени да предадат владението на ищците. В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата до цялата площ на УПИ * от кв. 44 – 630 кв.м., решението на СРС е оставено в сила.
Постъпили са касационни жалби и от двете страни.
Ищците Е. Д. Т. и Т. Д. И. обжалват решението в частта, с която е потвърдено решението на СРС, с която е отхвърлен иска за разликата до пълната площ на парцела. Навежда касационно основание за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.6 и 8 от ЗУТ и необоснованост на извода, че не е приложена регулацията за останалата част от парцела.. Касационното обжалване по тази жалба е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпросите: легитимират ли се ищците като собственици на придаваемото по регулация место според тях към възстановения им по ЗСПЗЗ имот предвид отчуждителното действие на дворищната регулация по чл. 110 от ЗТСУ и пар. 6 и 8 от ЗУТ и обстоятелството, че тази площ е оградена заедно с останалата площ, а ответниците, които владеят целия парцел ****е са собственици..
Ответникът по касация А. Ефтимова Г. и Р. Ефтимова С. обжалват решението в частта, с която е уважен против тях предявения иск по чл.108 от ЗС, като навеждат касационни основания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл.18б от ППЗСПЗЗ и необоснованост.. Основните им доводи са свързани с това, че СГС е тълкувал и неправилно приложил чл. 18б от ППЗСПЗЗ, като не е съобразил действието на предходната редакция на този текст, която не допускала идентифициране на възстановими на терена реални граници по аерофотоснимки. По този въпрос е допуснато касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхождат от процесуално легитимирана страна, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими
Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е неправилен изводът на РС относно нищожността на решението на ПК № 2002/10.12..1996г., с което е възстановено правото на собственост на ищците, като наследници на Д. И. Г. /Дръндов/ във възстановими реални граници върху част от имот 513 с площ 2486 кв.м. по кадастралния план на Б. от 1954г. Прието е, че аерофотоснимката на тази местност от 1954г., въз основа на която е изготвен и приет стар кадастър с протокол от 21.03.1995г. на регионалната служба “К” гр. С. е годно доказателство за установяване възстановими на терена реални граници, съгласно чл. 18а и чл. 18б от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че искът за собственост е неоснователен за частта от УПИ * от кв. 44, идентичен с парцел **** от кв.44 по плана от 1988г., която попада извън очертанията на възстановения имот 513, защото за тази площ, съставляваща предаваемо по регулация место не се установява да е била приложена регулацията до влизане в сила на ЗУТ, или след това в сроковете по пар.6 от ЗУТ и при условията на пар.8 от същия закон. Ищците не оспорват, че не са плащали това место, но считат, че са станали негови собственици по силата на това, че са собственици на останалата част, парцела е ограден и ответниците, които го ползват не се легитимират като собственици.
Правният материално правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е по приложението на чл. 18б от ППЗСПЗЗ в предходните му редакции / ДВ бр. 95/27.10.1995г./ преди сега действащата, публикуваната ДВ бр. 122/19.12.1997г., при действието на която е постановено решение № 2002/10.12.1996г., на което се позовават ищците и конкретно може ли при действието на тази редакция да се възстановява правото на собственост във възстановими реални граници въз основа на кадастрален план, изготвен по аерофотоснимки, или възстановимите на терена граници могат да се установяват само с кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС.
Съгласно предходната редакция на чл. 18б от ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 95 от 1995 г./, при действието на която е издадено решението, с което е възстановен на ищците имот 513 с площ 2,486 дка “ъзстановими на терена стари реални граници на имота са тези, които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Това изброяване не е изчерпателно. Неговият смисъл е в това да се посочи, че имотите, които се възстановяват във възстановими реални граници трябва да бъдат индивидуализирани и поради липса на естествени елементи /топографски знаци/ на местността, границите на имотите могат да бъдат определени и чрез стари кадастрални планове. Изискването те да са от преди образуване на ТКЗС е обусловено от това, че правото на собственост с оглед реституцията му се установява към момента на образуване на ТКЗС. Разширяването на способите, чрез които може да се установят реални граници с последната редакцията на чл. 18б от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 122/19.12.1997г. е продиктувано от идеята правото на собственост да се възстанови там, където собствениците са имали действително земи. В конкретния случай аерофотосниимките са от преди образуване на ТКЗС – 1954г. и въз основа на тях е изготвен и одобрен през 1995г. кадастрален план кв. Бистрица, вилна зона “К” м.”С”. Без значение е кога е одобрен кадастралния план, изготвен по аерофотоснимки от 1954г., тъй като кадастралните планове не подлежат на специално одобряване, както регулационните, а тяхната задача е да отразят действителното положение на имотите на место.. Законодателят, като е уточнил, че идентифицирането на подлежащите на възстановяване имоти може да стане и по кадастрален план е имал предвид че този план по Закона за единния кадастър на Н. република България
Обн., ДВ, бр. 35 от 4.05.1979 г., в сила от 1.01.1980 г., изм., бр. 102 от 29.12.1981 г., бр. 45 от 8.06.1984 г., изм. и доп., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 7.01.1997 г., отм., бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. се е изготвял по стари карти и други данни.
Отделно от изложеното, обстоятелството как е индивидуализиран имота не може да води до нищожност на решението на ПК, респективно ОСЗГ. Нищожен е административния акт, когато е издаден от некомпетентен териториално, функционално, или йерархически административен орган, или в нарушение на процесуалните изисквания за постановяването му. Индивидуализирането на имота въз основа на кадастрален план, изготвен по аерофотснимки от 1954г. касае материално правни предпоставки за издаването му и дори някоя от тях да не е била налице, това не води до нищожност на административния акт, а евентуално до незаконосъобразност. В конкретния случай обаче не е налице и незаконосъобразност, тъй като макар плана да е одобрен през 1995г., който факт е иирелевантен, той отразява положението на имотите от преди колективизацията и е без значение въз основа на какви карти, снимки и т.н. е издаден. Индивидуализацията на имота е безспорно установена в административното производство и с удостоверението от техническата служба, а възстановяването на правото на собственост е приключило с решение и скица, подписана от представител на ОСЗГ и от техническата служба на общината. Така е индивидуализиран обекта на реституция и ищците се легитимират като собственици в рамките на възстановената им площ, попадаща в очертанията и на парцел ****, ползват от ответниците без основание, защото те не са доказали, че на тях, или на техен праводател е предоставено право на ползване с акт на МС, а дари това да е било така, с влизане в сила на ЗСПЗЗ, пар.4, това право се прекратява, ако не се трансформира в право на собственост. На ответниците е отказано оценяване на имота с оглед изкупуването му и те не са обжалвали този отказ, той е влязъл в сила и поради това те не се легитимират сега като собственици на възстановената на ищците част от парцел ****.
Втория правен въпрос е може ли ищците да придобият по регулация останалата част от парцела, която не е част от възстановения им имот, като придаваема по регулация, щом ответниците не са нейни собственици.
В случая не е налице придаваемо по регулация место. На ищците е възстановен недвижим имот в граници, определени от скицата към решението на ПК. Обстоятелството, че този имот, след попълване на кадастъра попада в очертани от плана парцели не означава, че останалата част от парцела се придава по регулация към него. Придаването по регулация при действието на ЗТСУ, когато е постановено решението на ПК е по силата на заповедта за одобрение на плана и винаги е към парцел, а не към имот Върху съседната площ се възстановява друг имот, попадащ върху останалата част от парцела и урегулирането на терените, възстановени по ЗСПЗЗ в границите на населеното место става при изготвяне на картата на възстановената собственост или изготвяне на плана за урбанизираната територия, но при действието на ЗУТ няма предаване по регулация. В конкретния случай няма основание за приложение на пар. 6 и 8 от ЗУТ, както по изложените съображения, така и защото изобщо не може да се говори за приложение на регулация чрез ограждане на парцела с телена мрежа от ответниците. Както е отбелязано в задължителната съдебна практика ТР № 3/1993г. на ОСГК, приложението на регулацията може да стане чрез плащане, чрез завземане на имота десет години от преди влизане в сила на последния регулационен план и в рядката хипотеза, когато е издаден констативен нот. акт по чл. 134, ал.3 от ЗТСУ поради погасяване на вземането за придадения по регулация имот. Такива хипотези по делото нито се твърдят, нито се доказват. Затова като е приел, че ищците не се легитимират като собственици на останалата част от парцел ****, въззивния съд е постановил решение, което не противоречи на материалния закон и не е необсновано.
Или в обобщение, обжалваното въззивно решение е постановено при отсъствие на наведените касационни основания и в двете жалби, поради което следва да се остави в сила, като правилно – съобразено с материалния закон и доказателствата по делото и при спазване на процесуалните правила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.01.2008г., постановено по гр.д. № 4857/2003г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: