Решение №943 от 27.1.2010 по гр. дело №1553/1553 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 943
 
София, 27.01.2010 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 ноември две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА
                                      БОНКА ДЕЧЕВА
 
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4288 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 107 от 13.02.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 175/26.06.2008г., по гр.д. № 1370/2007г. на СГС, с което е оставено в сила решението по допускане на делба между касатора О. А. Г. и Н. А. П. на апартамент № 62, находящ се гр. С., кв.”Х”, бл. 139Б, вх. Б, ет. 8 със застроена площ 83,58 кв.м. при квоти за касатора 8 743,56/21046 ид.ч. и П. – 12302,44/21046 ид.ч.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението в частта, с която са определени квотите на страните поради противоречие с материалния закон – чл. 21 ат СК, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че РС е определил по-голяма квота на ответницата в резултат на частична трансформация, въпреки, че пълномощника й е пледирал за допускане на делбата при равни квоти.
Ответницата по касация оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че за 3558,88/21046 ид.ч. е налице частична трансформация по чл. 21, ал.2 от СК от 1985г. /отм/, тъй като от цената на апартамента е приспаднато дължимото на П. обезщетение за отчужден неин личен имот. За частта от цената в размер на 11 730 лв. изплатена с изтеглен заем в този размер е прието, че е съпружеска общност, както и за сумата 757,12 лв., която съставлява средства, с които е изплатен апартамента, за които не е доказани извънбрачен произход за никой от съпрузите. Съдилищата по същество са приели, че получените от бащата на касатора 5 000 лв., за да се покрие съответната част от апартамента са дадени с намерение за дарение на двамата съпрузи, въпреки подписаната декларация от бившата съпруга, че на 26.04.1984г. е получила тази сума от бащата на съпруга си , за да я употреби в строежа на апартамента и правата им върху строящия се апартамент да се уравняват.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е дали дадените средства за заплащане на придобит по време на брака апартамент от родителите на единия съпруг, при изрично признание от другия на този факт е достатъчен, за да се приеме, че е оборена презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК/отм/. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие в практиката, включително и на ВКС по този въпрос.
Според едното становище, даденото от родителите на единия съпруг се счита дарение само на него В този смисъл са Р № 756/22.01.1996г. по гр.д. №809/1995г. І гр.о., Р № 1124/01.12.2008г. по гр.д. № 4276/07 ІV гр.о., Р № 1261/30.12.2008г. по гр.д. № 4971/07 І гр.о.
Според другото становище дори сумата да е преведена по банков път от родителите на единия съпруг и да е посочено само неговото име, това не е достатъчно, за да се приеме наличие на частична трансформация на дарени само на него средства. – Р № 1124/19.10.2007г. по гр.д. № 1281/2006г. на ІІ гр.о. Р № 1347/12.01.2009г. ІІ гр.о., Р № 4*9г.но І гр.о.
Настоящият състав намира за правилно първото становище, приложимо и към доказателствата по настоящото дело, но като се отчита конкретно изразената воля в декларацията-признание, подписана от съпругата.. Ответницата е признала дарението на сумата от бащата на ищеца и влагането и в изграждането на апартамента, който получава като обезщетение за отчужден личен имот. Сумата обаче е дадена за изравняване на дяловете, видно от изявлението й в декларацията, т.е. с оглед вещна трансформация в полза на съпруга така, че да се изравнят дяловете им. При наличие на това признание на съпругата в декларацията, което възпроизвежда волята на дарителите, следва да се приеме, че е налице дарствено намерение у родители на съпруга и приемане на дарението от съпругата /снаха/ на такава част от сумата по декларацията с цел влагането й в изплащане на апартамента, която е достатъчна за изравняване дяловете на двамата съпрузи в него. Това намерение за дарение от родителите на съпруга в негова полза на такава сума, че да се изравнят дяловете на съпрузите и останалата част да се вложи за изплащане на апартамента, но за двамата съпрузи, е доказано от текста на декларацията Съобразно тази изразена воля при дарението, след прекратяването на брака, бившите съпрузи са съсобственици при равни права и при тези права следва да се допусне делбата. Решението на възивния съд, в частта му, с която са определени други квоти на съделителите следва да се отмени в тази част и вместо това по изложените по-горе съображения, делбата между тях да се допусне при равни квоти.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯ решение № 175/26.06.2008г., по гр.д. № 1370/2007г. на Софийски градски съд само в частта, с която са определени квоти за съделителите: за О. А. Г. 8 743,56/21046 ид.ч. и за Н. А. П. – 12302,44/21046 ид.ч. и вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ равни квоти – по ? ид.ч. на О. А. Г. и Н. А. П. от допуснатия до делба между тях апартамент № 62, находящ се гр. С., кв.”Х”, бл. 139Б, вх. Б, ет. 8 със застроена площ 83,58 кв.м.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top