Р Е Ш Е Н И Е
№ 833
София, 01.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4674 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. Б., П. Н. Б., М. А. Ц., Г. А. Б., Г. Д. Б., С. Г. Б., Н. Г. М. против решение от 30.07.2008г. по гр.д. № 193/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 92/2007г. РС К. С последното е отхвърлен искът, предявен от касаторите против О. К. по чл. 53, ал.2 от ЗКИР да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към момента на одобряване на регулационния план на ЦГЧ на гр. К. със заповед № 925/02.06.1993г. ищците, като наследници на Г. М. Б. са били собственици по наследство, давност и реституция по ЗВСОНИ на имот 3201 от кв. 274 по плана от 1965г. със застроена площ 553,70 кв.м., който неправилно е включен в парцел **** в кв. 274, целият от 1483 кв.м., записан на поликлиника и Бърза помощ, както и че в кадастралния план е допусната съществена непълнота, изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен..
С определение № 248/08 от 22.12.2008г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСОНИ, допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 188, ал.1 от ГПК и необоснованост..
Ответникът по касация О. К. оспорва жалбата.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел установеното от РС, че по ЗОЕГПНС е отчужден от наследодателя на ищците /сега касатори/ Г. Б. склад от 208 кв.м., който е попадал върху терена на парцели ІІІ-312 и ІV-313 от кв. 25, записани на негово име в разписната книга по плана от 1909г. Окръжният съд е възприел изводите на РС, че ищците не доказват правото на собственост на наследодателят си върху процесния терен, тъй като той не е имал нот. акт за собственост от преди отчуждаването и защото не се установява дали е отчужден терена под и около склада. Алтернативно РС е приел, че няма основание за реституция поради това, че мероприятието е изпълнено и имота не е във вида, в който е бил отчужден. Този довод е възприет също от ОС, без да се сочат съображения за това и да се прави анализ на доказателствата, установяващи този факт.. Единствените собствени изводи, които е изложил ОС са тези, че от решението на областния управител за обезщетяване на ищците, като наследници на собственик на съборения склад не може да се приеме, че те са собственици на процесното дворно место, което е било под сградата и че са неоснователни доводите за несъобразяване с ТР на ВКС, защото РС се е съобразил с ТР № 6/2006г. на ВКС.
Първият правния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване е “когато е отчуждено по ЗОЕГПНС само постройката, без да е описано дворното место, отчуждаването отнася ли се и за него, респективно правото на собственост върху дворното место как се установява и достатъчен ли е констативен нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка през 1993г на осн. чл. 9 от ЗВСОНИ” Ако в решението по ЗОЕГПНС не е посочено, че се отчуждава дворното место под отчуждената сграда, следва да се изследва въпроса дали и то не е отнето без основание, в какъвто случай за него ще е налице хипотезата на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, допускаща реституция и на фактически отнетите имоти, или части от тях при наличие на същите предпоставки, както и за отчуждените имоти. Въззивният съд не е разгледал тази хипотеза. По делото е представен н.а. № 186,т.ІІ/10.09.1993г., издаден на основание чл. 483, ал.2 от ГПК /отм/ във вр. с чл. 9 от ЗВСОНИ, с който ищците, респективно техните праводатели са признати за собственици на основание наследство и давност на дворно место от 553,70 кв.м., съставляващо имот 3201 от кв. 274 по действащия план на гр. К., идентичен с имоти 3212 и 3213 от кв. 25 по плана на града от 1909г. В исковата молба, ищците се позовават изрично на този акт и на чл. 9 от ЗВСОНИ, твърдейки, че са собственици на имота към момента на влизане в сила на план на гр. К. от 1993г., но същия не е заснет като самостоятелен имот в този план. При така формулираната искова молба, съдът е следвало да обсъди наведеното от ищците оригинерно придобивно основание за правото на собственост върху дворното место. Съдебната практика / Р № 299/1997г. на 5 чл. с.,Р № 711/03.05.2004г. ІV гр.о., Р № 460/01.10.2009г. на ІІ гр.о/ .непротиворечиво приема, че обстоятелството, че собственикът не притежава документ за одържавеното му имущество, не е основание да се приеме, че той няма право по чл. 1 и 2 ЗВСОНИ, тъй като, съгласно чл. 9 ЗВСOHИ правоимащите могат да установят оригинерно придобиване на собствеността, като докажат, че до датата на отнемането на имота в полза на държавата те или техните наследодатели са придобили имота по давност. Този нот. акт е официален документ имащ обвързваща съда доказателствена сила до колкото е издаден от държавен орган в рамките на правомощията му и този, който го оспорва следва да докаже неправилността на изводите на нотариуса в него без да е необходимо откриване на производство по чл. 154 от ГПК /отм/ за това. Въззивният съд в нарушение на цитирания текст и на чл. 188, ал.1 от ГПК и ТР № 1/2000г на ОСГТК на ВКС за характера на въззивното производство при действието на отменения ГПК не е обсъдил наведеното основание за придобиване на правото на собственост от ищците в исковата молба и представения нот. акт.
Вторият материално правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е наличието на паркинг, плочник и бордюри съставляват ли изменение на имота в друг вид и има ли значение реализирането на обществено мероприятие, или е от значение само трансформирането на имота в друг обект на собственост. Посочените елементи на градската инфраструктура не съставляват височинно застрояване и сами по себе си не обосновават извод за промяна на имота в друг вид. Изследвано е, че от терена на бившия имот, описан в исковата молба може да се образува самостоятелен УПИ. За да се отговори на въпроса дали този имот, в който попада паркинг, плочник, бордюри и рампа към подземни гаражи в сграда в съседния имот, в която вече не се помещава Бърза помощ, въззивният съд е следвало да изследва въпроса обособяването на самостоятелен имот, в който попадат посочените елементи на инфраструктурата ще доведе ли до възпрепятстване да се влиза в подземните гаражи, или има възможност и за друг достъп към тях. За двете улици тупик, образувани след прекъсването на улицата от тротоар е установено, че нямат предназначение да осигурят достъп до имот, който няма излаз към улица, но за рампата към подземните гаражи не е установено дали е единствената възможност за достъп до подземния етаж на сградата. Следва да се има предвид и това, че с факта на реституция на имота не се променя предвиждането по плана за начина на застрояването му.
По изложените съображения, обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, следва да се отмени. На основание чл. 293, ал.3 от ГПК, предвид необходимостта от събиране на нови доказателства за изясняване на спора, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 30.07.2008г. по гр.д. № 193/2008г. на Кюстендилски окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: