О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София , 30.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3399/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат Б. Н. П. , действащ лично за себе си и като процесуален представител на Й. И. Ч., Ц. Ч. Ч. и Г. Ч. Ч. , срещу въззивното решение от 24.03.2008 г. по гр. д. № 2486/07 г. на Софийския градски съд, с което, след отмяна на решението от 23.05.2007 г. по гр. д. № 26397/06 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени искове по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за връщане на недвижим имот, нает по договор за наем от 01.07.2005 г., съставляващ офис с обща площ от 70 кв. м., в гр. С., ул. “. № 26, първи етаж, и по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на наемна цена по договора в размер на 1 585.50 лева за периода от 01.07.2006 г. до 31.12.2006 г. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществените материалноправен и процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 233 ЗЗД и по приложното поле на чл. 109, ал. 4 и чл. 127, ал. 2 ГПК /отм./. Твърди се, че въпросът дали спорът за собственост е релевантен за изхода на делото по иск за връщане на вещ, предмет на договор за наем, и въпросите относно правното значение на оттеглено от страната признание на неизгодни факти и процесуалното поведение на съда в случай на постановено преди това определение по чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./, са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешавани са противоречиво от съдилищата и произнасянето по тях от Върховния касационен съд ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата “С” ООД гр. С. е на становище, че същата е недопустима.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са налице по следните съображения:
За да отхвърли исковете, основани на твърдението за съществуваща между страните облигационна връзка по договор за наем от 01.07.2005 г., прекратена с подаването на исковата молба, въззивният съд намерил за недоказано ищците да са изпълнили задължението си да предадат вещта на ответника. Изводът е изграден на оспорването с въззивната жалба на направеното пред първоинстанционния съд признание на факта, че имотът е предаден за ползване със сключването на договора за наем, и на представените със същата писмени доказателства за водени от и срещу ищците дела за ревандикация. Като приел, че признанието не е категорично, защото е оттеглено, а множеството косвени доказателства са противоречиви, и предвид липсата на приемо-предавателен протокол, чието съставяне е предвидено в договора за наем, както и на гласни доказателства за предаването, въззивният съд заключил, че искът за връщане на наетата вещ следва да се отхвърли като неоснователен. Тъй като вещта не е предадена за ползване, съдът намерил за неоснователен и иска за плащане на наемната цена.
Признанието е доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта за доказване, освен ако съдът обяви признатия факт за ненуждаещ се от доказване – чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./. Становището на съда не го обвързва и той може, с оглед на данните по делото или на последващи процесуални действия на страните, да обяви същия факт за нуждаещ се от доказване. В този случай направеното от страната или от нейния представител признание ще се преценява от съда съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК /отм./ с оглед на всички обстоятелства по делото. Разпоредбите на ГПК /отм./, уреждащи въпросите за доказването и доказателствените средства, не сочат изрично какво следва да бъде процесуалното поведение на съда при оттегляне на признанието: следва ли да отмени определението си за отделяне на спорното от безспорното и да обяви същия факт за нуждаещ се от доказване, или безспорността на обстоятелството, предмет на определението по чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./, отпада с последващо възражение на страната, от която изхожда признанието. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Безспорно е в правната теория и практика, че спорът за собственост е ирелевантен за изхода на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Дали ищците, които търсят връщане на имота по силата на прекратен договор за наем, са собственици на същия, е без правно значение, щом като са страна по наемното правоотношение и задължение на ответника е да върне вещта след като облигационната връзка престане да съществува. Ето защо наличието на вещноправни спорове не може да бъде мотив за отхвърляне на иска на връщане на предадената с договора за наем вещ. Затова като е изложил допълнителното съображение, че дори искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да бъде уважен, то съдебният изпълнител не би могъл да изпълни решението чрез въвод във владение срещу трети за спора лица – ответници по иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторите не са представили решения по сходни дела, на които да противоречи даденото от въззивния съд в разглеждания случай разрешение на поставените с жалбата въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.03.2008 г. по гр. д. № 2486/07 г. на Софийския градски съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 46.71 /четиридесет и шест лв. и 71 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: