О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София , 15.01.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2987/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Й. , подадена от процесуалния й представител адвокат Д от АК гр. В., срещу въззивното решение № 622 от 24.04.2008 г. по в. гр. д. № 142/08 г. на ския окръжен съд. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се и, че произнасянето на Върховния касационен съд по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата Д. В. Н., Е. В. Н., К. Ц. Н., М. Б. Н., Н. Б. Н. /Новоселска/, Т. С. Т., Ц. Д. Н., Ц. С. И. и Ц. Т. Н. /Вълева/ не са взели становища.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 171 от 07.12.2007 г. по гр. д. № 1904/06 г. на съд, с което е отхвърлен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата В е собственик на пасище с площ от 8.300 дка в м. “О” в землището на гр. В., съставляващо имот № 1* по плана за земеразделяне на града.
Ищцата се легитимира за собственица на имота по исковата молба с решение № 309 от 02.10.1996 г. на поземлената комисия гр. В. за възстановяване на собствеността въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне, придружено скица.
Със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на изпълнителния директор на А. по кадастъра са одобрени кадастралната карта и кадастралния регистър на землището на гр. В.. С нея е образуван имот № 1* и ищцата е посочена като един от съсобствениците му. Този имот включва в пространствения си обхват и възстановения на ищцата имот, който не е обособен като самостоятелен и частично се припокрива с възстановен на ответниците земеделски имот.
Жалбата на В. Й. срещу този административен акт е отхвърлена с решение № 2* от 220.11.2006 г. по адм. д. № 45/06 г. на В. окръжен съд, оставено в сила с решение № 3* от 17.04.2007 г. по адм. д. № 936/07 г. на Върховния административен съд на РБ.
При така установеното от фактическа и правна страна въззивният съд намерил, че имотът, предмет на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, не е индивидуализиран с граници и съседи по действащия регулационен план, а искането имотът да бъде отразен като самостоятелен в действащия регулационен план и в кадастъра следва да се разгледа в административна процедура по чл. 53 ЗКИР. Оттук съдът заключил, че искът за собственост е неоснователен и недоказан.
Повдигнатите от касатора въпроси са: дали включването в границите на урбанизирани територии на земеделска земя, възстановена с влязъл в сила план за земеразделяне и скица към него, води до промяна на собствеността и формира ли се спор за материално право, ако според предвижданията на подробния устройствен план възстановеният имот не е заснет като самостоятелен обект, а е включен в съсобствен имот; легитимиращият се с решение на органа по поземлената собственост по чл. 27 ППЗСПЗЗ по какъв съдопроизводствен ред следва да защити искането си за обособяване на възстановения имот в самостоятелна вещ – административен или исков граждански. Разрешените от въззивния съд материалноправни и процесуалноправен въпроси са съществени. Първите обуславят съдържанието на постановеното решение, а вторият се отнася до правото на защита. Касационното обжалване следва да се допусне, защото въпросите имат значение за точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, тъй като представените от касатора решения не касаят случаи, сходни със сега разглеждания. Евентуално противоречие на обжалваното въззивно решение с решения на Конституционния съд на РБ не е предвидено като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 622 от 24.04.2008 г. по в. гр. д. № 142/08 г. на В. ския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 155.00 /сто петдесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: