Решение №131 от по гр. дело №2435/2435 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
     № 131
 
                            София , 29.12.2008 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
 
                                                                        Председател:Жанин Силдарева                                                                            Членове:Маргарита Соколова
                                                                                           Дияна Ценева
 
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2435/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. от с. М., Смолянска област, срещу въззивното решение № 463 от 28.03.2008 г. по в. гр. д. № 514/07 г. на Смолянския окръжен съд. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси следва ли въз основа на емлячните регистри от 1929-35 г. да се признае право на възстановяване върху гори и земи от горския фонд по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, при положение, че имотите не са декларирани през 1949 г. Според касатора тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се на решения на Смолянския районен и на Смолянския окръжен съд, копия от които са представени с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
От ответниците по касация Р. управление на горите гр. С., Д. л. с. гр., ОС “З” гр. С. и Общината гр. С., не са постъпили писмени отговори по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна. Въпросът за обжалваемия интерес не е поставян и не е решен, но с оглед предмета на делото той не е под 1 000 лева. Жалбата е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 426 от 23.07.2007 г. по гр. д. № 1012/06 г. на Смолянския районен съд, с което са отхвърлени предявени от Г. И. К. искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено, че наследниците на И. Т. К. , б. ж. на с. М., починал на 17.02.1970 г., имат право да им се възстанови собствеността върху недвижими имоти в землището на с. М., подробно описани.
Разрешените от въззивния съд материалноправен и процесуалноправен въпроси за правните последици от невписването в декларациите към емлячните регистри от 1949 г. на имот, деклариран през 1929-35 г., и относно доказателствената сила на представените писмени доказателства по искове за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори, са съществени, защото първият е свързан със съществуването, съответно с погасяването на претендираното материално субективно право, а вторият – с правото на защита. Касационното обжалване следва да се допусне, тъй като въпросите да разрешавани противоречиво от съдилищата, видно от представените от касатора решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 463 от 28.03.2008 г. по в. гр. д. № 514/07 г. на Смолянския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top