О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София , 15.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1632/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срок, от К. Д. С. срещу разпореждане № 1* от 18.07.2008 г. по в. гр. д. № 65/08 г. на Варненския апелативен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната касационна жалба с вх. № 2* от 12.06.2008 г. срещу въззивното решение № 90 от 18.04.2008 г. по същото дело. Жалбоподателят иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, тъй като жалбата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а изискването за приподписването й от адвокат – чл. 284, ал. 2 ГПК, не е необходимо да се прилага на всяка цена.
От ответниците “Д” гр. О. и Р. управление на горите гр. Ш. считат частната жалба за неоснователна, М. М. А. , Н. М. А. , И. П. Д. , Д. П. Д. и П. Д. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд приел, че касаторът не е изпълнил указанията, дадени с разпореждане от 16.06.2008 г. да приведе жалбата в съответствие с изискванията на чл. 280, ал. 1 и чл. 284, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Въззивният съд правилно е счел, че касационната жалба е нередовна от гледна точка изискването за изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В жалбата са развити оплаквания за това, че не са кредитирани представените от касатора доказателства; назначената съдебна експертиза е опорочена, тъй като вещите лица са предложени от ответниците и се намират в търговски взаимоотношения с Националното управление на горите, съответно Д. агенция по горите; изводът, че административният акт не е отменен, е неправилен, а от изложеното в съдебния акт е видно, че липсва мотивация да се спре незаконното изсичане на гората; присъдената държавна такса е непосилна за страната.
Така формулирани, оплакванията съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Различни от тях са основанията за допускане на касационното обжалване. Това ново изискване е въведено с оглед необходимостта от селектиране на делата, които ще се разглеждат от Върховния касационен съд, като приложното поле на касационното обжалване е очертано от критериите, посочени в чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. За да може Върховният касационен съд да се произнесе по допускане на касационното обжалване, е необходимо жалбоподателят да обоснове наличието на основания за допустимост, като подкрепи твърденията си със съответни доказателства. В изложението, което по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е приложение към касационната жалба, страната следва да посочи и обоснове кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и което обуславя извода за допускане на касационното обжалване. Трябва да се посочи и на коя от следващите предпоставки се позовава – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания следва да се и обосноват, а не както е сторил касаторът само да посочи, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС. Следва също така да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на някое от посочените условия, а ако се касае за решения на ВКС – да се цитират с точния им номер.
Дадените от въззивния съд указания в тази насока не са изпълнени от касатора.
Не е изпълнено и указанието касационната жалба да се приподпише от адвокат и да се приложи пълномощно за приподписването – чл. 284, ал. 2 ГПК. Твърдението, че касаторът работи като служител в системата на МВР, не е достатъчно да обоснове извод, че същият притежава юридическа правоспособност, което да изключи приподписването от адвокат.
В обобщение, като е приел, че са налице условията на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане. Частната жалба срещу него е неоснователна и то следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1* от 18.07.2008 г. по в. гр. д. № 65/08 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: