О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.133
София , 29.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита С.
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 3520/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 340 от 22.10.2007 г. по гр. д. № 362/07 г. Велинградският районен съд осъдил Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ да заплати на М. М. С. обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2007 г. до окончателното изплащане. В останалата част над уважения до предявения размер от 1 000 лева този иск, както и искът за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, са отхвърлени.
С решение № 158 от 04.03.2008 г. по в. гр. д. № 1108/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд, след частична отмяна, са присъдени допълнително 500.00 лева обезщетение за имуществени вреди, искът за неимуществени вреди е уважен в размер на 1 500 лева и е присъдена законна лихва върху обезщетенията, считано от 16.05.2007 г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която законната лихва е присъдена, считано от 29.03.2007 г. до 16.05.2007 г., и е отменено в частта за дължимата държавна такса над 262.00 до 342.00 лева. В останалата част решението на районния съд е оставено в сила.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца. Поддържа се, че в отхвърлителната част на иска за неимуществени вреди с него е разрешен същественият материалноправен въпрос за определянето на точно и справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационна жалба е подадена и от ответника по исковете, който твърди, че окръжният съд се е произнесъл по съществените въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – отхвърлени са конкретни, ясни и точни показания на една група свидетели, а са приети за достоверни общи, неясни и неконкретизирани показания на друга група свидетели, върху които се гради съдебното решение и се разглежда една неясна и неконкретизирана искова молба. Твърди се, че по този начин съществено са нарушени правата на защита на ответната страна, което не съответства на точното прилагане на закона и на развитието на правото.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
Предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице.
Поставеният от касатора-ищец съществен материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, касае приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, когато лицето е оправдано. Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор. Разбирането и тълкуването на нормата на чл. 52 ЗЗД е ясно и последователно, по него е налице постоянна съдебна практика, според която справедливото обезщетяване на неимуществените вреди се определя от особеностите на конкретния случай, като следва да се преценят редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават присъдения размер – Постановление № 4/68 г. на Върховния съд. В разглеждания случай установените по делото факти и обстоятелства, относими към размера на търсеното от ищеца обезщетение, са съобразени от въззивния съд.
Твърдяното от касатора-ответник неправилно кредитиране и поставяне в основата на съдебния акт на определена група гласни доказателства, не съставлява основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по смисъла на нормата, изяснен по-горе. То не се обхваща и от някое от останалите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 или т. 2. Въпросът за правото на защита на ответника, което би било нарушено, ако съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, касае допустимостта на постановеното решение и също не може да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 158 от 04.03.2008 г. по в. гр. д. № 1108/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: