О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София , 23.01.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4114/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 187 от 04.04.2008 г. по в. гр. д. № 1453/07 г. на Благоевградския окръжен съд в сила е оставено решение № 4* от 30.10.2007 г. по гр. д. № 125/07 г. на Благоевградвския районен съд, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 КТ за защита срещу незаконно уволнение, предявени от С. Т. Л..
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищцата, приподписана от адвокат Р от АК гр. Б.. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № * г. по гр. д. № 562/00 г., III-то г. о. Твърди и, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и произнасянето по тях от Върховния касационен съд ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът “Български пощи” Е. гр. С., Териториално поделение Благоевград и Районна пощенска станция гр. Г. не са взели становища по жалбата.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
Със заповед № 2* от 27.11.2006 г. на директора на ТП “Български пощи” – Благоевград, подписана от С. М. , трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжност “началник пощенска станция, той и пощальон дд на ПС с. Ковачевица”, е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, за извършени дисциплинарни нарушения, подробно описани. За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 КТ, въззивният съд приел за неоснователен довода за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган. Приел, че заповедта е мотивирана обстойно и отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, а вменените на ищцата дисциплинарни нарушения са доказани от работодателя, който носи доказателствената тежест за установяването им.
Предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения:
Доводът на ищцата, сега касатор, е за това, че към датата на издаване на заповедта за уволнение – 27.11.2006 г., съответно при връчването й на 01.12.2006 г., трудовото правоотношение с издателя на заповедта С. М. е било прекратено, поради което липсва валидно волеизявление у законния представител на работодателя за прекратяване на трудовия й договор. Позовава се на акт № 28 от 24.11.2006 г., връчен на 28.11.2006 г., за освобождаване на заеманата от М. длъжност, считано от 27.11.2006 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, поради възстановяването на незаконно уволнения А. Б. С.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя същественият процесуалноправен въпрос дали съдът е компетентен да прогласи заповедта за уволнение за нищожна в случай, че липсва компетентност на издалия я орган.
Въззивното решение е съобразено с трайната практика на Върховния касационен съд, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е административен акт. По същността си тя представлява волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение и затова основанията за нищожност на административните актове са неприложими при преценка за валидността й. Изложените от ищцата обстоятелства всъщност са такива за незаконност на уволнението и затова се включват в предметния обхват на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Действително, в мотивите към въззивното решение съдът е записал, че ако заповедта е нищожна, то ищцата не би имала правен интерес да иска отмяната й, тъй като няма да е осъществен валидно юридическият факт за прекратяване на трудовото правоотношение и тя ще разполага с други искове за защита. Въпреки това въззивният съд е осъществил контрол по довода за издаване на заповедта за уволнение от некомпетентен орган в рамките на производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и затова повдигнатият от касатора въпрос е разрешен правилно.
Приетото от въззивния съд разрешение не противоречи на решението, на което касаторът се позовава, защото то третира въпрос, различен от поставения, а именно за възможността дисциплинарната власт да се делегира от работодателя на други лица или органи – чл. 192, ал. 1 КТ.
След като повдигнатият процесуалноправен въпрос вече е намерил разрешение в практиката, то не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният материалноправен въпрос е за това дали работодателят може да изпълнява функциите си, в това число и да издава заповеди за дисциплинарно уволнение, след като трудовото му правоотношение е прекратено. За да обоснове допустимост на касационното обжалване, въпросът трябва да е съществен, решаващ, т. е. да обуславя изхода на правния спор. В случая това не е така. Решаващият мотив на въззивния съд е друг, а именно, че към 27.11.2006 г. – датата на издаване на заповедта за уволнение на ищцата, трудовото правоотношение с директора на предприятието-работодател не е било прекратено. Това е станало на 28.11.2006 г., когато С. М. е получила писменото изявление за прекратяване на договора. Наведените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване не са свързани с тези съображения на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 187 от 04.04.2008 г. по в. гр. д. № 1453/07 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: