О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София , 22.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3859/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба, подадена от А. В. А. срещу въззивното решение № 231 от 21.01.2008 г. по гр. д. № 796/07 г. на Софийския апелативен съд, с което, след отмяна на решението от 08.02.2007 г. по гр. д. № 2582/05 г. на Софийския градски съд в частта, с която искът за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука е отхвърлен за разликата над 15 000 до 25 000 лева, са присъдени допълнително още 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2004 г. до окончателното изплащане, и допълнително 1 840 лева деловодни разноски. За разликата до пълния размер на предявения иск от 50 000 лева първоинстанционното отхвърлително решение е оставено в сила. Поддържа се, че правният спор относно определяне на размера на дължимото обезщетение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 ЗЗД, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Приложено е въззивно решение от 26.10.2007 г. по гр. д. № 892/07 г. на Софийския градски съд.
Ответникът па жалбата “Кремиковци” А. гр. С. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
За да уважи иска на А. П. – съпруга на Т. А. П. , починал на 10.01.2004 г. вследствие на трудова злополука, в размер на 25 000 лева, въззивният съд взел предвид установените по делото обстоятелства относно възрастта на загиналия, който е роден в 1947 г., възрастта на ищцата – родена в 1952 г., страданията и негативни психически преживявания от внезапната загуба, здравословното й състояние, прекрасните семейни взаимоотношения между съпрузите, както и съдебната практика по делата за обезщетяване на неимуществени вреди.
Въззивното решение е съобразено с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 ЗЗД. Законът изисква пострадалото лице да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер. Справедливото обезщетяване означава съдът да определи точен паричен еквивалент на конкретно претърпените от ищеца характер и обем на неимуществените вреди, така, както те се установяват във всеки отделен случай. В хипотезата, пред която страните са изправени, въззивният съд е определил размера на обезщетението като е взел предвид всички относими за спорното правоотношение факти и обстоятелства и в този смисъл той е съобразен с практиката по приложението на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Въпросът дали е справедливо обезщетението за неимуществени вреди, претендирани от ищцата, да бъде определено в по-висок размер от този, който е присъдил въззивният съд, е свързан с правилността на решението и обосновава основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не такова за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не касае въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Разглежданият случай е различен от този по представеното по делото въззивно решение. То е постановено по искове за неимуществени вреди, предявени от родителите на загинал при същата трудова злополука работник, които са уважени в размер на по 50 000 лева, а исковете на малолетните деца – в размер на по 47 000 лева, след приспадане на получено застрахователно обезщетение от по 3 000 лева. Доколкото се разкрива сходство, то е относно факта на трудовата злополука, при която са загинали наследодателите на страните и по двете дела. По отношение на претендиращите обезщетение, както и на конкретния обем и характер на вредите, сходство не е налице, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не разкрива неяснота или непълнота както на правната уредба на обезщетяването на неимуществени вреди, така и на тълкуването от съдилищата при правоприлагането й. Разбирането и тълкуването на нормата е намерило израз в Постановления № 4/61 г. и № 4/68 г. на Пленума на ВС. Затова разглежданият случай не се обхваща от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 231 от 21.01.2008 г. по гр. д. № 796/07 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: