О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София , 30.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2892/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч” АД гр. С. срещу въззивното решение от 31.01.2008 г. по гр. д. № 1167/07 г. на Софийския градски съд. Поддържа се, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК. Жалбоподателят се позовава на решение на Софийския градски съд, IV “Д” състав, от 18.12.2007 г. по гр. д. № 1694/97 г. и решение от 20.04.2006 г. по гр. д. № 7225/05 г. на Софийския районен съд, 36-ти състав, копия от които са представени по делото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответницата Р. В. Б..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
При проверка по допустимостта до касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, Софийският градски съд признал за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу “Е” АД гр. С., че Р. В. Б. не дължи 5 581.00 лева стойност на електроенергия по коригирани данни 000558 от 25.02.2005 г.
Въззивният съд приел, че съществуването на претендираното от ищцата вземане в качеството й на потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ-отм./, следва да се прецени съобразно материалноправната уредба на съществуващите между страните договорни отношения към датата на съставяне на констативния протокол за проверка на средствата за търговско измерване на използваната електрическа енергия и свързващите ги инсталации на мястото на тяхното използване – 23.02.2005 г., и на коригираните данни – 25.02.2005 г. Приел, че претендираната сума е определена по основание и размер въз основа на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /НППРЕМПП/ от 2000 г. Тъй като тя е издадена по законова делегация от чл. 91, ал. 2 ЗЕЕЕ, отменен /с изключение на глава тринадесета/ със Закона за енергетиката /Обн., ДВ, бр. бр. 107 от 9.12.2003 г./, с отмяната на закона следва да се счита, че и наредбата по приложението му е изгубила сила. Към 25.02.2005 г. в сила е била Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /Обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г./, издадена въз основа на Закона за енергетиката от 2003 г. Оттук и независимо, че НППРЕМПП е отменена с пар. единствен, т. 4 на ПМС № 65 от 08.04.2005 г. на отменяне на нормативни актове /Обн., ДВ, бр. 34 от 19.04.2005 г./, то съгласно чл. 13 ЗНА и при липса на изрично предвиждане по смисъла на чл. 13, ал. 2 с. з. за временно запазване действието на актове по прилагането на отменения закон, въззивният съд заключил, че противно на свободата на договаряне електроразпределителното дружество едностранно е определило като дължима исковата сума, изхождайки от отменена към 25.02.2005 г. наредба.
Наред с това Софийският градски съд е обсъдил използваната от дружеството методика при измерване на количеството на електрическа енергия, установена в чл. 49, ал. 4, т. 3 от отменената наредба. Намерил, че тя е приложима, когато констатираното от контролните органи отклонение е резултат от неправомерни въздействия от страна на потребителя върху средствата за търговско измерване. След преценка на събраните по делото доказателства и съобразно нормата на чл. 127 ГПК /отм./ съдът приел, че при липса на данни, е недопустимо, изхождайки от факта на констатирано неправомерно въздействие, да се презумира авторство на деянието от ищцата. В този смисъл съдът заключил, че не са налице предпоставките на чл. 49, ал. 4, т. 3 НППРЕМПП /отм./, на основание на които е изчислена претендираната сума.
Според касатора същественият материалноправен въпрос има ли право електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период, е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На следващо място касаторът счита за неправилно становището по приложението на закона, че НППРЕМПП от 2000-та година е загубила сила и е била неприложима при уреждане на правоотношението между страните – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На 26 ноември 2003 г. е приет Закон за енергетиката, обн., ДВ, бр. 107 от 9 декември 2003 г., влязъл в сила на 12 декември 2003 г. с изключение на пар. 33 от преходните и заключителните разпоредби. Съгласно пар. 2 от същите, се отменя Законът за енергетиката и енергийната ефективност, с изключение на глава тринадесета.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за нормативните актове новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон.
Съгласно пар. 34, ал. 1 от ПРЗ на ЗЕ подзаконовите актове по прилагането на този закон се приемат в 6-месечен срок от влизането му в сила. Съгласно пар. 34, ал. 2 от ПЗР на с. з. до издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, доколкото не противоречат на този закон.
Предмет на регулиране с НППРЕМПП – чл. 1 /приета с ПМС № 76 от 9.05.2000 г., обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., в сила от 17.06.2000 г.; отменена с ПМС № 65 от 08.04.2005 г., Обн., ДВ, бр. 34 от 19.04.2005 г./ и с чл. 1 и чл. 2 на Наредба № 6 от 09.06.2004 г. са идентични обществените отношения. Затова следва да се приеме, че НППРЕМПП е запазила действието си до момента на влизане в сила но новия подзаконов нормативен акт, уреждащ същите правоотношения. Касаторът поддържа теза, че и двете наредби са били в сила до момента на отмяната на първата с ПМС № 65/2005 г. Приложението на наредбата от 2000-та година се мотивира и с това, че новата наредба не съдържа норми, аналогични на чл. 49 и чл. 50, и че доставчикът и потребителят на електрическа енергия са се договорили при неизправност на електромера да се прилага наредбата от 2000-та година. Дори и да се приеме тази теза, тя също не обосновава допустимост на касационното обжалване. Становището на съда по приложимия материален закон не е единственото, обусловило решаващия извод за основателност на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск. Макар да е приел, че наредбата от 2000-та година е неприложима, въззивният съд е изложил съображения и по въпроса дали корекцията в сметките за изминалия период е извършена съобразно изискванията на чл. 49, ал. 4, т. 3 от НППРЕМП /отм./, и едва след като намерил за недоказано търсената от ищцата сума да е възникнала от конкретен фактически състав, уважил иска. Затова неоснователно се поддържа, че произнасянето на Върховния касационен съд е от значение за точното прилагане на закона като основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Не е налице и противоречие на обжалваното въззивно решение с приложеното решение на Софийския градски съд от 18.12.2007 г. Даденото в него разрешение на съществения материалноправен въпрос е идентично. Прието е, че макар НППРЕМПП формално да е отменена с ПМС № 65 от 08.04.2005 г., при наличието на по-силно основание за отмяната й, а именно издаването на Наредба № 6 от 09.06.2004 г. въз основа на чл. 116, ал. 7 от по-новия ЗЕ, преуреждащ същата материя, както НППРЕМПП, то следва, че НППРЕМПП престава да се прилага от 28.08.2004 г. Що се отнася до решението от 20.04.2006 г. на Софийския районен съд, доколкото същото подлежи на въззивно обжалване и няма доказателства да е влязло в сила, то не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 31.01.2008 г. по гр. д. № 1167/07 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: