О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
СОФИЯ 30.12.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 декември 2008 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева частно гражданско дело № 967/2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. И. В. против определение № 1826/ 06.12.2007 г. по ч.гр.д. № 4664/07 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него частна жалба против определението на Софийски районен съд от 28.09.2007 г. по гр.д. № 16 118/07 г. в частта, с която на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на държавна такса. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 16 118/07 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по молба на В. И. В. за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 165 и сл. ГПК/ отм./. С разпореждане от 23.07.2007 г. същата е оставена без движение и на молителя са дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по с/ ка на Софийски районен съд в размер на 8 лв. съгласно т. 18, б.”б” от Тарифа № 1 към ЗДТ, както и в същия срок с писмена молба и препис за ответните страни да уточни предмета на бъдещия иск, по който желае събиране на доказателства, да посочи ответниците по него и да конкретизира задачата към вещото лице, което е поискал да бъде назначено. Молителят е конкретизирал предмета на бъдещия иск и ответниците по него, но не е изпълнил указанието за внасяне на държавна такса, тъй като според него такава не се дължи с оглед разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗОДОВ.
С определение от 28.09.2007 г. съдът е дал на В. повторно указания да внесе държавна такса в размер на 8 лв. и е указал неблагоприятните последици при неизпълнение на това задължение.
Това разпореждане е обжалвано от В. с частна жалба пред Софийски градски съд. С определение от 06.12.2007 г. въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима по съображения, че обжалваното определение не е от категорията на визираните в чл. 213 ГПК/ отм./, които подлежат на самостоятелно обжалване.
Въззивното определение е обосновано и законосъобразно.
На самостоятелно обжалване, съгласно чл. 213 ГПК/ отм./ подлежат определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона.
Определението, с което се оставя без движение като нередовна молбата за обезпечаване на доказателства и на страната се дават указания за отстраняване на нередовността, не попада в категорията съдебни актове, посочени в чл. 213 ГПК/ отм./ Това определение по своя характер не е преграждащо. От друга страна разпоредбата на чл.100 ГПК/ отм./, която регламентира реда за процедиране при констатиране нередовност на исковата молба, приложима и в производството по обезпечаване на доказателства по силата на препращащата норма на чл. 169 ГПК/ отм./, не предвижда възможност за обжалване на акта, с който молбата се оставя без движение и се дават указания на страната за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. На самостоятелно обжалване подлежи определението за връщане на молбата, по повод на което горестоящият съд по необходимост проверява редовността й и правилността на дадените по реда на чл.100, ал.1 ГПК указания.
По тези съображения въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1826/ 06.12.2007 г. по ч.гр.д. № 4664/07 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: