Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
СОФИЯ 10.05.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 февруари 2010 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4353/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение № 382 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 406/07 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 27.04.2006 г. по гр.д. № 846/06 г., поправено с решение от 24.10.2006 г., с което са отхвърлени предявените от К. П. М. против М. на в. р. и Д. МТОСО предявени като частни искове за връщане на сумата 5000 лв. като получена без основание по нищожен договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен на 22.01.1986 г.
Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от К. П. М. чрез нейния пълномощник адв. М. Б. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът в двете инстанции не е определил вярната правна квалификация на предявения иск, в резултат на което е направил необоснован извод, че същият е погасен по давност.
Ответникът по касация М. на в. р. чрез своя процесуален представител юрисконсулт Л. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен на 22.01.1986 г. с председателя на БлРНС- София като продавач, жалбоподателката в настоящото производство К. М. е купила жилище – апартамент № 35, находящ се в гр. С., ж.к. ”С”, ул. ”Б”, бл. 7, вх. А, ет.9, със застроена площ от 60.23 кв.м., ведно с принадлежащите му таванско помещение № 19 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата 14 890 лв., заплатени напълно от нея на две вноски, направени съответно на 16.12.1985 г. и на 31.12.1985 г. С решение по гр.д. № 2406/92 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 05.03.2001 г. с постановяване на решение № 1* от 05.03.2001 г. по гр.д. № 1114/2000 г. на ВКС, ІV г.о., този договор е бил обявен за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
При така установените по делото факти въззивният съд е направил извод, че искът за връщане на цената, платена по договора за покупко- продажба, е погасен по давност. Приел е, че заявената от ищцата претенция намира правно основание в чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, а в тази хипотеза давностният срок започва да тече от деня на получаване на престацията. В случая това е датата на сключване на договора – 22.01.1986 г., поради което към датата на предявяване на иска – 18.06.2004 г., този срок е изтекъл.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Правилно въззивният съд е квалифицирал правно предявения от ищцата иск като такъв по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, тъй като претенцията е за връщане на даденото по нищожен договор. Нищожността по естеството си е такъв порок на сключената сделка, който винаги води до пълна и изначална невъзможност да се породи желаното от страните правно действие. Полученото въз основа на такъв договор е при начална липса на основание, поради което разменените престации подлежат на връщане – чл. 34 ЗЗД. Искът се погасява с общата петгодищна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. Тъй като при фактическия състав на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, се приема, че давността започва да тече от деня на получаването й. В този смисъл са разясненията, дадени в т.7 от ППВС № 1/ 79 г., с които въззивният съд изцяло се е съобразил.
По тези съображения въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 382 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 406/07 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :