2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 51/2010
СОФИЯ 03.05.2011
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 26 януари 2010 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2301/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството по чл. 225, ал.1 във вр. с § 152, ал.2 ГПК/ отм./
Делото е образувано по молба от И. Д. Д. за преглед по реда на надзора на решението на Софийски градски съд, постановено на 21.01.2008 г. по гр.д. № 2084/99 г. В молбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответницата по молбата Т. Н. В. чрез своите процесуални представители изразява становище, че молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по подадената молба за преглед по реда на надзора, взе предвид следното:
Решението на Софийски градски съд от 21.01.2008 г. е постановено след като в производство за преглед по реда на надзора е било отменено влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 20.01.1998 г. по гр.д. № 1676/97 г. в частта, с която след отмяна на решението от 10.02.1997 г. по гр.д. № 1579/93 г. на Софийски районен съд на основание чл. 208, ал.1 ГПК /отм./ е постановено ново по същество на делото, с което предявеният иск по чл. 7 ЗВСОНИ е бил уважен, и делото върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане по реда на чл. 208, ал.2 ГПК/ отм./. С него е признато за установено по отношение на Т. Н. В. и И. Д. Д., че договорът за замяна от 12.01.1989 г., сключен между ОбНС- Б. и К. В. Н., по силата на който последната е придобила в собственост имот пл.№ 1047 от кв. 123 по плана на [населено място], целият с площ 1115 кв.м., заедно с построената върху него сграда, състояща се от първи етаж с площ 68.73 кв.м. и втори полуетаж с площ от 52.74 кв.м., е нищожен поради противоречие с нормативни актове – чл.4, ал.2 ЗСГ /отм./. Съдът е приел, че придобитият от К. Н. имот е жилище и при определяне на неговата застроена площ са приложими правилата на действувалата към момента на сключване на договора Наредба № 5/ 77 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, дадена от в.л. Б., Р. и С., според които разгърната застроена площ на сградата, определена съобразно чл. 70 от Наредба № 5/ 77 г. с включване и на площта на верандата на първия етаж, е 134.41 кв.м. Оттук съдът е направил извод, че договорът за замяна е сключен в нарушение на чл. 4, ал.2 ЗСГ/ отм./ доколкото приобретателката на имота не е доказала наличието на професионални или здравни нужди, при които е било допустимо гражданите да притежават жилище с по – голяма от определената в чл. 4, ал.1 ЗСГ площ от 120 кв.м.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че придобитият от К. Н. имот е жилищен, независимо от това, че по архитектурен проект и по външен вид сградата е вилна и като такава е била одържавена по реда на ЗОЕГПНС от наследодателката на ищцата Б. Х. В.. Дали един имот е жилищен или вилен се определя не от вида на сградата, а от нуждите, които задоволява. По начало вилният имот е предназначен за по- кратко или по-продължително обитаване за задоволяване на курортни и здравни нужди, а жилищният – за постоянно обитаване. Поради това и изискванията към строителството и елементите на жилищните и на вилните сгради са регламентирани в закона по различен начин. При влизане в сила на ЗСГ именно нуждите, които задоволява недвижимият имот, са критерият за разграничението, проведено в чл.2, ал.1 ЗСГ/ отм/, съгласно който гражданите могат да притежават един жилищен и един вилен имот. Обстоятелството, че в процесния имот след предоставянето му за стопанисване и управление на ОбНС- Б. са били настанени наематели, както и че в замяна на същия К. Н. е предоставила единственото си жилище, дават достатъчно основания да се приеме, че сградата била предназначена за задоволяване на жилищни нужди и с тази цел е извършена замяната, още повече, че сградата отговаря и на строителните правила и норми за жилище.
В нарушение на материалния закон обаче Софийски градски съд е приел, че договорът за замяна е нищожен като противоречащ на чл. 4, ал.2 ЗСГ/ отм./. Противоречието на договора със закона се преценява съобразно действуващото към момента на сключването му законодателство. В случая договорът за замяна е сключен на 12.01.1989 г. Към този момент е била в сила разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗСГ/ отм./ в редакция след изменението в ДВ бр.88/86 г., с която е премахнато ограничението относно максималния размер на жилищата, които могат да се притежават от гражданите. Изцяло ново съдържание има и разпоредбата на ал.2 на чл. 4, визираща преди изменението предпоставките, при които е било допустимо притежаването жилище с площ по- голяма от допустимата. След изменението на чл. 4 ЗСГ/ отм./ следва да се счита отпаднало и ограничението по чл. 113 НДИ в редакцията преди изм. ДВ бр.71/89 г., приложимо и при замяната на държавни имоти, съгласно чл.138, ал.3. Изводът е, че след изменението на чл.4 ЗСГ/ ДВ бр. 86/88 г./ не е имало законова забрана гражданите да придобиват жилища над 120 кв.м. и следователно дори площта на жилището да надхвърля 120 кв.м., както е приел Софийски градски съд, договорът за замяна не е нищожен на това основание, тъй като не противоречи на нормата на чл. 4 ЗСГ/ отм./.
По изложените съображения молбата за преглед е основателна. Като е приел, че сключеният на 12.01.1989 г. договор за замяна е нищожен като противоречащ на закона- чл. 4, ал.2 ЗСГ/ отм./ поради това, че е придобито от К. Н. жилище е с площ над 120 кв.м., решаващият съд е допуснал нарушение на материалния закон. Налице е основание по чл. 207, б. ”а” ГПК/ отм./ за отмяна на влязлото в сила решение. При условията на чл. 229, ал.1 ГПК/ отм./ след отмяната му следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявеният от Н. Т. В. против И. Д. Д. иск по чл. 7 ЗВСОНИ бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не са налице и останалите наведени от ищцата основания за нищожност на договора – нарушение на разпоредбата на чл. 13 ЗС, тъй като заповедта за замяна не е била одобрена от председателя на ИК на окръжния народен съвет и не било дадено разрешение от ръководителя на ведомството, на което имотът бил предоставен, както и поради това, че приобретателката не е имала жилищни нужди, тъй като преди замяната е притежавала друго жилище. В разпоредбата на чл. 13, ал.1 ЗС в редакцията й към момента на сключване на договора / ДВ бр. 91/88 г./ не е предвидено заповедта на председателя на ИК на ОбНС за замяна на държавен имот с имот на кооперации, обществени организации или граждани, да бъде одобрена от председателя на ИК на окръжния народен съвет. Това изискване е отпаднало още с изменението на цитираната разпоредба в ДВ бр. 14/88 г. Що се касае до това, че не е било дадено разрешение съгласно чл. 13, ал.2 ЗС от ръководителя на ведомството, на което е предоставен имотът, правилно Софийски градски съд е приел, че в случая тази хипотеза не е налице, тъй като е през 1972 г. същият е бил предаден безвъзмездно на Г. Б.. Разрешението на ръководителя на съответното ведомство е било необходимо само при замяна на ведомствени жилища, предадени за стопанисване на народните съвети при запазване право на ведомството да настанява в него свои служители. На следващо място, няма законово изискване при замяна на държавно жилище с недвижим имот на физическо лице, последното да е било картотекирано като нуждаещо се от жилище. Съгласно чл. 138, ал.3 от Наредбата за държавните имоти, по реда на която е сключен договорът, държавно жилище може да се отстъпи в замяна не само за задоволяване на жилищни, но също и за задоволяване на професионални и здравни нужди на гражданите и техните семейства.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА НАДЗОРА влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 21.01.2008 г. по гр.д. № 2084/99 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Т. В. против И. Д. Д. иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване на договор за замяна от 12.01.1989 г., сключен между ОбНС- Б., представляван от председателя на ИК на ОбНС и К. В. Н. – Д., представлявана от И. Д. Д., по силата на който К. Д. е придобила правото на собственост върху държавен имот-еднофамилна сграда на етаж и половина, свързани с вътрешно стълбище, първият етаж с площ 68.73 кв.м. и втори полуетаж с площ от 52.74 кв.м., заедно с отстъпено право на строеж върху мястото, съставляващо имот пл.№ 1047 от кв. 123 по плана на [населено място], цялото с площ 1115 кв.м., за нищожен поради противоречие със закона – чл. 4, ал.2 ЗСГ/ отм./, чл. 13 ЗС и чл. 138, ал.3 НДИ/ отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: