Определение №287 от по ч.пр. дело №1188/1188 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 287

СОФИЯ, 20.10.2010

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 23 март 2010 година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Бонка Дечева

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 4865/08 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 64 от 25.07.2008 г. по търг. дело № 81/ 08 г. на Старозагорския окръжен съд е отменено решение № 40 Б от 17.04.2007 г. по гр.д. № 157/06 г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. ”О. на Т.” гр. С. З. против М. И. П. инцидентен установителен иск за установяване, че К. ” О. на Т.” гр. С. З., регистрирана с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на Старозагорския окръжен съд, е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. О. на Т.- гр. С. З. и в отменената част е постановено друго, с което инцидентният установителен иск е уважен. Със същото въззивно решение е оставено в сила решението на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от О. на Т. –гр. С. Загора против М. И. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижими имоти, представляващи офис № А-2 с площ 14.28 кв.м. и офис № А-3 с площ 14.28 кв.м., намиращи се на третия етаж от четириетажната масивна производствена сграда, построена в УПИ І- 3496 в кв. 145 по плана на гр. К., с административен адрес ул. ”О. П. Х.” № 33, заедно с принадлежащите към всеки офис идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
С определение № 1105 от 02.10. 2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по касационната жалба от М. И. П. само в частта, с която е уважен предявеният против нея инцидентен установителен иск за установяване, че Окръжен съюз на Т.- гр. С. З. е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. О. на Т.- гр. С. З. по въпроса за приложението на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗК/ ДВ. бр. 41/07 г./.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на въззивното решение в тази част поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касация Окръжен съюз на Т.- С. З. в представена по делото писмена защита оспорва подадената касационна жалба и счита, че същата е неоснователна.
Третите лица- помагачи по делото, не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени заявените в касационната жалба основания във връзка с доказателствата по делото, приема следното:
За да направи извод, че е налице правоприемство между регистрирания през 1993 г. Окръжен съюз на Т.- гр. С. З. и преустановилия дейността си ОС на Т. – С. З., въззивният съд е приел, че по силата на ПМС №16/1970 г., с което е извършена концентрация и специализация на местната и кооперативната промишленост, дейността на ОС на Т. е била преустановена, тъй като персоналът и имуществото на кооперациите и кооперативните съюзи са били приобщени към държавните стопански структури. През 1993 г. било проведено общо събрание за възстановяване на съюза, а с решение №41 от 24.03.1993г. по ф.д. №247/1993г. на Старозагорския окръжен съд е била регистрирана К. ОС на Т.-гр. С. Загора въз основа на решение за учредяването й, взето от пет кооперации- различни Т., които са членували и в преустановилия дейността си през 1970 г. Понастоящем негови членове са и други кооперации, членували в съюза към 1970 г. Оттук въззивният съд е заключил, че е налице идентичност в наименованието, седалището и персоналния състав между преустановилия дейността си ОС на Т. и регистрираната през 1993 г. К., от които, по аргумент от чл. 27, ал.2 ЗК / ДВ бр. 41/2007 / следва тяхното правоприемство. Изводът е обоснован и чрез позоваване на §39, ал.2 от ЗР от ЗИДЗК от 2003 г. за правоприемство на кооперативните съюзи, съществували към 1959 г. и възстановили дейността си.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав приема следното:
Понятието ”възстановена К.” бе въведено за пръв път с разпоредбата на § 1, ал.1 от ПЗР на ЗК / 1991 г./ . При липса на легална дефиниция, съществуваха колебания в съдебната практика при изясняване на неговото съдържание. Същото бе дефинирано по – късно с § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗК от 1999 г. Съгласно цитираната разпоредба права на възстановена К. по смисъла на § 1 от ДР на този закон и на § 1 на отменения Закон за кооперациите / ДВ, бр. 63 от 1991 г./ има К., вписана в регистъра на съда след 7 август 1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала К., в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на К.та. По отношение на кооперативните съюзи законът изисква възстановяването да е от най – малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото му. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че възстановяването следва да се извърши при запазване на същата правно-организационна форма, която съответната кооперативна организация е имала към момента на прекратяване на дейността си.
При действието на Закона за кооперациите от 1953 г./ отм./ и на Закона за кооперативните организации от 1984 г. / отм./ кооперативните съюзи имат качеството на юридически лица, което придобиват от деня на регистрирането им. Законът за кооперациите от 1991 г. в първоначалната си редакция не им придава изрично такова качество, нито урежда техния статут чрез препращане към нормите, приложими за кооперациите. Функциите на кооперативните съюзи са посочени в чл. 61 от ЗК от 1991 г. / отм./ и не включват извършването на стопанска дейност. С разпоредбата на § 2 от ДР на ЗК / отм./ е предвидено кооперативните съюзи да разпределят завареното при влизане в сила на този закон имущество между членуващите в тях кооперации, което сочи, че при новата правна уредба законодателят ги счита за неправосубектни структури. Едва с изменението на ЗК от 1996 г./ ДВ бр. 103/ 96 г./ и създаването на нови ал.4 и 5 на чл. 60, се посочи, че кооперативните съюзи са юридически лица, които могат и да развиват стопанска дейност в интерес на своите членове, както и че за неуредените случаи по отношение на кооперативните съюзи се прилагат разпоредбите относно кооперациите, съдържащи се в глава ІІ и V от закона.
Следователно, към 1993 г., когато е постановено решението на Старозагорския окръжен съд за регистрация на К. “Окръжен съюз на Т.” – С. З., не е съществувала законова възможност за възстановяване дейността на преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на Т. – С. З. в същата правно- организационна форма като юридическа личност, която да бъде субект на реституция на кооперативно имущество. По-късното обявяване на кооперативните съюзи за юридически лица не може да има обратна сила. По делото няма данни дейността на съюза да е възстановена по предвидения в закона начин след изменението на чл. 60 ЗК през 1996 г. Съвпадението в наименованието на вписаната през 1993 г. кооперативна организация и на част от персоналния й състав с тези на съществуващия към 1970 г. ОС на Т. не могат да обосноват извод за правоприемство по смисъла на § 27, ал.2 на ЗИД на ЗК във вр. с § 1ДР на ЗК и § 1 на ЗК от 1991 г./ отм./.
Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго от настоящата инстанция, с което предявеният от Окръжен съюз на Т.- гр. С. З. против М. И. П. инцидентен установителен иск за установяване правоприемство между ищеца и преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на Т.- С. З. бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 64 от 25.07.2008 г. по търг. дело № 81/ 08 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. И. П., че К. ”О. на Т.” гр. С. Загора, регистрирана с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на Старозагорския окръжен съд, е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. Окръжен съюз на Т.- гр. С. Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Окръжен съюз на Т.- гр. С. З., регистриран с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. 0 247/93 г. на Старозагорския окръжен съд, против М. И. П. инцидентен установителен иск за установяване правоприемство на ищеца с преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на Т.- гр. С. З..

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top