О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 30.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1058/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. Х. К. против определението на Окръжен съд – Видин, постановено на 17.01.2014 по ч.гр.д. № 566/2013 г. С него е потвърдено разпореждане на Видински районен съд от 31.10.2013 г. по гр.д.№ 70/2002 г., с което е върната подадената от К. Х. К. частна жалба вх.№ 8406/09.08.2013 г. поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности.
В частната касационна жалба формално е направено оплакване да неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В писмен отговор насрещната страна Е. А. Й. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а по същество – че частната касационна жалба е неоснователна. Претендират разноски за настоящото производство, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с разпореждане от 09.09.2013 г. по гр.д. № 70/02 г. на Видинския районен съд е оставена без движение подадената от К. Х. частна жалба вх. № 8406/ 09.08.2013 г. против разпореждане № 11119/05.11.2012 г., като на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса в размер на 15 лв. Указанията на съда са били съобщени на жалбоподателя лично на 21.10.2013 г. и в определения срок, който е изтекъл на 28.10.2013 г., не са били изпълнени. Жалбоподателят е представил вносна бележка от 05.11.2012 г. за внесена държавна такса от 15 лв., но същата е била дължима по друга частна жалба. При така установените факти въззивният съд е направил извод, че частната жалба вх. № 8406/ 09.08.2013 г. правилно е била върната.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се прегражда по- нататъшното развитие на производството, касационното обжалване е допустимо при наличието на определени условия – атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая тези предпоставки не са налице. В изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания за привеждане на частната жалба в съответствие с изискванията на ГПК за редовност, като се представи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е представил молба, наречена жалба, в която не е посочил кой е правният въпрос, който счита че е обусловил изхода на делото, нито е обосновал наличието на някои от специалните критерии по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Изложението възпроизвежда постановките на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС относно това кой е същественият правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, без да ги свързва с конкретиката по делото. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Липсата на зададен конкретен правен въпрос от значение за изхода по спора е пречка за допускане до касационно обжалване, доколкото ВКС няма задължение по своя инициатива да извлича и формулира такива въпроси от оплакванията за незаконосъобразност, тъй като това би било в несъответствие с принципа на диспозитивното начало и равнопоставеност на страните в гражданския процес.
Непосочването на конкретния правен въпрос, разрешен в обжалваното определение, е основание за недопускане на касационно обжалване. В този смисъл т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски на ответника по частната касационна жалба Е. А. Й. е основателно, поради което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се уважи в искания размер от 600 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27 от 17.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 566/2013 г. на Окръжен съд Видин.
ОСЪЖДА К. Х. К. да заплати на Е. А. Й. сумата от 600 лв. съдебни разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: