О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София , 22.12. 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3078/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Б., чрез адвокати М. К. и К. Л. от САК, срещу въззивното решение № 70 от 10.04.2008 г. по в. гр. д. № 412/07 г. на Великотърновския апелативен съд, с което в сила е оставено решение № 60 от 14.06.2007 г. по гр. д. № 204/06 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск за прогласяване нищожността на решение № 111 от 23.12.2005 г. по гр. д. № 708/04 г. на Ловешкия окръжен съд. Поддържа се, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на Върховния касационен съд, както и на Европейския съд по правата на човека по съществените материалноправен и процесуалноправен въпроси относно предпоставките за поставяне на едно лице под запрещение /чл. 5 ЗЛС/, характера на особеното исково производство по чл. 275 и сл. ГПК /отм./, в т. ч. относно лицата, които могат да участват и да встъпят в него, задължението на съда да назначава временен попечител на лицето, чието поставяне под запрещение се иска и свързаното с това право на защита, за степента на дееспособност като определящо начало за вида на запрещението. Касаторът счита, че посочените въпроси касаят валидността на съдебния акт за поставяне под запрещение, а това, че не е назначен временен попечител на Дана Василева Йолова, означава изземване от съда, разгледал спора, на функциите на по-горната инстанция, което от своя страна е довело до постановяване на решение от ненадлежен състав. Твърди, че произнасянето на Върховния касационен съд по тези въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Ю. Й. Т. е изложила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Тъй като жалбата е подадена след 01.03.2008 г. – на 23.05.2008 г., по аргумент от пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 59/2007 г./ тя следва да се разгледа по реда на новия ГПК. Доводът на касатора в обратен смисъл не намира опора в закона.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
М. Й. Б. е предявила при условията на евентуално обективно съединяване искове за обявяване /прогласяване/ нищожността на решение за поставяне под ограничено запрещение и за отмяна на запрещението.
С определение от 11.03.2008 г., предвид настъпилата на 04.02.2008 г., при висящността на делото, смърт на поставената под запрещение и характера на иска за отмяна на запрещението на строго личен, което изключва законовото правоприемство в процеса, въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение по иска по чл. 277 ГПК /отм./ и прекратил делото в тази част.
Предмет на обжалваното въззивно решение е иск по чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./ за обявяване нищожност на решение № 111 от 23.12.2005 г. по гр. д. № 708/04 г. на Ловешкия окръжен съд, с което в производство по чл. 5 ЗЛС вр. чл. 275 и сл. ГПК /отм./ Дана Василева Йолова от гр. Т. е поставена под ограничено запрещение.
С оглед на този предмет на въззивното решение следва да се прецени дали са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В изложението на основанията, което по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е приложение към жалбата, както и в самата жалба няма доводи за произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с предмета на иска по чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./, а именно: съдът в производството за поставяне под запрещение да е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт в нарушение на чл. 8 ГПК /отм./, или да е разгледал спора и постановил решението в незаконен състав, съдебното решение по чл. 275 ГПК /отм./ да не е материализирано в надлежната писмена форма и да не е подписано от съдебния състав, изразената от съда правораздавателна воля да е формулирана неясно и неразбираемо. Както изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и приложената съдебна практика, включително и Постановление на Пленума на ВС № 5/79 г., касаят различни въпроси на производството за поставяне под запрещение. Те биха били относими ако и делото имаше същия предмет. Твърденията на ищцата, сега касатор, че липсват правни и фактически предпоставки по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗЛС за поставяне на Дана Йолова под запрещение, не обосновават иск за нищожност на решението, с което тя е поставена под запрещение, а както правилно е посочил въззивният съд, са свързани с правилността на постановения съдебен акт по чл. 275 ГПК /отм./. Правилността на влязлото в сила решение обаче, не може да бъде проверявана в производството за неговата валидност.
Ето защо следва да се приеме, че доколкото не се сочи и не се установява обжалваното въззивно решение да противоречи на практиката на Върховния касационен съд, да е постановено по въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата или тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, то касационното обжалване не следва да се допуска. Поддържаното от касатора противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека не е предвидено като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Ако доводът е основан на това, че Съдът е правоприлагащ орган по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е част от вътрешното право на Република България – чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, то в жалбата следваше да се направи позоваване на конкретни решения, а това жалбоподателката не е сторила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 70 от 10.04.2008 г. по в. гр. д. № 412/07 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: