Определение №40 от 18.3.2009 по гр. дело №5269/5269 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 40
 
София, 18.03.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА
                                      БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело №  5269/2008 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от “С” А. гр. П. против определение от 24.07.2008г., постановено по гр.д. № 154/2008г. на Пернишки окръжен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на А. С. А. сумата 347,79 лв. деловодни разноски за въззивна инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила
Върховният касационен съд, тричленен състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че с въззивното решение жалбата на другата страна е преценена като неоснователна по исковете по чл. 344, ал.1 т. 1 и 2 от КТ, а по иска по т.3 от същия текст е приета за основателна само за сумата 753 лв. и за неоснователна за останалия размер. Съдът не е присъдил целия договорен размер на хонорара за адвокат В лв., а е намалил този размер то присъдената сума 347,79 лв.
Определението е правилно.
Неоснователно се поддържа в частната жалба, че ищецът – въззиваем в производството пред окръжния съд не е доказал разноски пред въззивна инстанция. Пред нея е представен договор за правна защита и съдействие от 24.03.2008г., с който е договорено ищеца да заплати на адв. В сумата 400 лв., която е отразено, че е и изплатена. Съгласно чл.7, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение по трудови дела е 50 лв. Така по двата иска, по които възивната жалба е преценена като неоснователна, адвокатския хонорар по наредбата е 100 лв., а за третия иск – 259 лв. Присъденият хонорар е дори по-нисък от размера по пар.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, до който може да се намали договорения хонорар в хипотезата на чл. 64, ал.4 от ГПК.
По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение ще се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 24.07.2008г., постановено по гр.д. № 154/2008г. на Пернишки окръжен съд
 
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top