Определение №160 от 31.3.2009 по ч.пр. дело №194/194 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 160
 
                      София 31.03.2009 г.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Първо   гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети  март , две хиляди и  девета  година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова
                                                                        Бонка Дечева
 
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.дело № 194/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Г. К. Т. е подал частна жалба срещу разпореждане от 16.01.2009 г. , с което е върната касационната му жалба срещу решение № 272 от 6.11.2008 г. по гр.д. № 458 от 2008 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата подържа, че не привеждането в срок на касационната жалба в съответствие със закона се дължи на извинителна причина.
Ответника Д. А. М. не е депозирала отговор по реда на чл. 276, ал.1 ГПК.
Ответника Б. Х. Т. не е взела становище.
Частната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу разпореждане на въззивен съд, с което се връща касационната жалба и по смисъла на чл.286, ал.2 ГПК подлежи на самостоятелен контрол.
Върховния касационен съд, Първо отделение като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото приема следното:
Разпореждането е неправилно.
Г. К. Т. е подал в срок въззивна жалба срещу решение № 272 от 6.11.2008 г. по гр.д. № 458 от 2008 г. на Сливенския окръжен съд. Жалбата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и Сливенския окръжен съд , извършвайки проверка я е оставил “без движение” с разпореждане от 30.12.2008 г. Разпореждането не е съобщено на жалбоподателя, а е приложена разпоредбата на чл.47 ГПК, без да са спазени всички изисквания на текста. Съобщението е пратено на жалбоподателя на 14.01.2009 г. и върху него има отметка с подписите на свидетели , че длъжностното лице го е търсило два пъти. Липсват данни , че не е намерено лице, живеещо на адреса, което да е съгласно да получи призовката. Приложението на чл.47 ГПК е крайна мярка , която следва да се прилага при стриктно спазване на изискванията на текста. В конкретния случай приложението му е извършено без да са изчерпани възможностите да се връчи лично на лицето или да се ползва реда, предвиден в чл.46 ГПК. Следователно указанията в разпореждането за оставяне на касационната жалба без движение не са доведени до знанието на жалбоподателя и за него не е започнал да тече определения преклузивен срок за привеждането на жалбата в съответствие със закона.
Разпореждането е неправилно и следва да се отмени като делото се върне на Сливенския окръжен съд за администриране на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯВА разпореждане от 16.01.2009 г. , с което е върната касационната му жалба срещу решение № 272 от 6.11.2008 г. по гр.д. № 458 от 2008 г. на Сливенския окръжен съд с което е върната касационната жалба на Г. К. Т..
ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за администриране на касационната жалба.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top