О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София 31.03.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.дело № 1670/2008 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
С. Д. К. е подала частна жалба срещу определение № 644 от 6.06.2008 г. на Софийски градски съд, ІV “д” отделение , постановено по гр.д. № 2* от 2008 г. , с което е обезсилено определението от 1.02.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Софийския районен съд, 39 състав и е прекратено производството по делото, образувано по молба на жалбоподателката по чл.250 ГПК/отм./. В жалбата се подържа , че постановеното определение е неправилно, необосновано и моли да се постанови спиране на изпълнителното производство на основание чл.250 ГПК/отм./ .
Частния съдебен изпълнител не е взел становище по представената жалба.
Ответника “Е“ А. не е взел депозирал отговор по реда на чл. 276, ал.1 ГПК.
Частната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, с което се обезсилва като недопустимо определение на първостепенен съд и се прегражда развитието на друго производство.
Върховния касационен съд, Първо отделение като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото приема следното:
По изп.д. № 2* от 2007 г. на частен съдебен изпълнител М. Ц. е представен изпълнителен лист, по който длъжници са В. А. В. и Д. К. К. , които са осъдени да заплатят солидарно на “Е“ А. по договор за поръчителство сумата 147 440 лева – главница и 42 520,36 лв. лихви за периода от 20.09.2003 г. до 16.11.2005 г. , ведно с лихва от 3, 799, 21 лева , считано от 17.11.2005 г. както и разноски в размер на 2 239,60 лева.
На 12.05.2006 г. е починал длъжника Д. К. К. , който е оставил наследници- съпруга С дъщеря С. Д. К. /у-ние за наследници № от 4.07.2007 г. /. С постановление от 31.07.2007 г. на основание чл.326 , ал.2 ГПК /отм./ наследниците са конституирани като длъжници по посоченото изпълнително дело и е наложена възбрана върху недвижимия имот, на С. Д. К. , собствеността на който е документирана с н.а.133, т.ІV, рег. № 6* н.д. № 604 от 2000 г. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката на 23.11.2007 г.
С. Д. К. се е отказала от наследството на баща си и отказа е вписан под № 386 от 4.12.2007 г. К. освен искането си за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.250 ГПК/отм./ е подала и жалба до Софийски градски съд срещу действията на съдия изпълнителя по конституирането й като длъжник. Данни за резултата от тази жалба по делото не са представени.
С определение от 1.02.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Софийския районен съд, 39 състав искането за спиране е оставено без уважение защото е намерено , че не са налице условията на чл.250 ГПК/отм./ – не е представено надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 ЗЗД и чл.181 ЗЗД и не са представени убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи в посочените размери.
Това определение е обезсилено с определение № 644 от 6.06.2008 г. на Софийски градски съд, ІV “д” отделение , постановено по гр.д. № 2* от 2008 г. като основния мотив на Софийски градски съд за да постанови този резултат е, че с направеният отказ от наследство е изключено качеството на наследник на жалбоподателката, поради което тя не е активно легитимирана да поиска спиране по реда на чл.250 ГПК/отм./ .
Определението е правилно и оплакванията, изразени в частната жалба са неоснователни.
Изпълнителното производство се развива между страните , които са посочени в изпълнителния лист, като изпълнителните действия се насочват срещу субекта, посочен като длъжник в него. Изключение от това правило е предвидено в чл. 326, ал. 2 ГПК /отм./, който допуска възможността изпълнителните действия по изпълнителния лист, издаден срещу длъжник, който е починал след като е издаден изпълнителният лист , да бъдат насочени срещу имуществото на неговите наследници, ако същите не са се отрекли от наследството на наследодателя. Правилно въззивният съд е посочил, че правата по чл.250 ГПК/отм./ са предоставени само в полза на длъжника по изпълнението, а жалбоподателката поради направеният отказ от наследство не е длъжник, поради което не е и активно легитимирана да поиска спиране на изпълнението по посочения текст.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ в сила определение № 644 от 6.06.2008 г. на Софийски градски съд, ІV “д” отделение , постановено по гр.д. № 2* от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: