О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 645
София,10.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на трети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4725/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Е. О. А., Л. О. Г. и Й. С. В., представлявани от пълномощника си адв. К са подали касационна жалба срещу решение № 238 от 11.07.2008 г. по Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2005 г. , с което е оставено в сила решение № 751 от 6.10.2005 г. по гр.д. № 5* от 2004 г. и е отхвърлен предявеният главен иск по чл.53 ЗКИР и евентуалния иск по чл.108 ЗС за собственост на 100 кв.м. част от имот пл. № 844 по плана на с. “.. Въвеждат се доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното допълнително изложение е посочено основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение по чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 ГПК като се подържа, че въззивният съд е решил делото в отклонение от трайната практика на съдилищата и че допускането до касационна проверка на решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото тъй като “с постановяването на едно незаконосъобразно решение се създава прецедент , водещ до възможността за постановяване на такива решения по подобни казуси….” .
Ответника община “. не е депозирал отговор по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Е. О. А., Л. О. Г. и Й. С. В., не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не е налице хипотезите на чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В изложението касаторите не са посочили кои и от засегнатите с решението материално правни и процесуални въпроси са решени в отклонение от постоянната практика на ВС и ВКС , изразена в тълкувателни решения или решения на отделни съдебни състави. Подържа се недопустимост на решението, предвид произнасянето на състава по непредявен иск , а именно допусната грешка в кадастралния план, утвърден през 2000 г. , а не през 1975 г. в каквато насока е исковата молба. И в касационната жалба и в изложението се навеждат доводи за неправилност на решението, които са основания за неговата отмяна , но не и за допускане на касационна проверка при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Касираното решение е постановено след отменително решение № 1494 /07 от 7.02.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС , пето гр. о., с което са дадени указания по приложението на процесуалния закон, в конкретност в разпоредбите, уреждащи въззивното обжалване и даденото им тълкуване с т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ишците като наследници на О. Б. В. се легитимират като собственици с н.а. № 1* т.01, н.д. № 428 от 1956 г. на парцел **** от кв.12 по плана на с. Р., община “., утвърден през 1935 г. Другата част от им. пл. № 68 е заснета като парцел **** 68 от кв.12 с площ от 1041 кв.м. и е отбелязана като собственост на Б. В. М. , който макар , че липсва удостоверение за наследници се подразбира , че е наследодател на О. В. През 1963 г. е изработен нов кадастрален и регулационен план за с. “. при които имот пл. № 68 е заснет с № 389 и за него са формирани три парцела , а именно парцел **** 389 , кв.34, собственост на О. В. , парцел **** , собственост на Н-ци на Б. В. През 1967 г. е направено ново изменение на регулацията и от парцел **** са създадени два нови парцела, единият за жилищно строителство, запазвайки номер VІ-389 и друг парцел **** отреден за магазини , определен като им. пл. № 3* Този имот е изцяло отчужден , а не само 565 кв.м. и тройната експертиза, правилно е посочила , че неизплатените около 100 кв.м. са били въпрос на обжалване на оценката на комисията по чл.265 ППЗТСУ. През 1975 г. Председателя на ИК на ОНС, гр. П. със заповед е утвърдил рег. план на кв. Люлин, а през 1978 г. е допусната поправка на кадастралния план , като парцел **** е заснет с им. пл. № 389б, а парцел **** е заснет с им. пл. № 389 а. Имота, върху които са реализирани магазини е запазил кадастрален номер 389. През 2000 г. е утвърден нов кадастрален план и имоти пл. № 389а и 389 неправилно са заснети като един имот пл. № 588 с площ от 2 551 кв.м. През 2002 г. имота върху които е изграден магазин е заснет самостоятелно като им. пл. № 844 с площ от 700 кв.м. Този последен кадастрален план възпроизвежда правилно регулационният план от 1975 г.,с направената корекцията от 1978 г. Спорната площ е част от отчуждения имот и правилно е заснета към имот пл. № 8* Липсва грешка в кадастралната основа, а и ищците не са собственици на спорната площ.
Пернишкия окръжен съд е отхвърлил обективно съединените искове по чл.53 ЗКИР и по чл.108 ЗС излагайки различни съображения.
Въпреки неправилността на мотивите и правилният краен извод решението не следва да се допусне до касационна проверка тъй като не са наведени фактически обстоятелства в изложението , които са в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Предвидените в изчерпателно в текста хипотези са насочени към уеднаквяване на практиката на съдилищата и произнасяне по спорни правни въпроси, които са от значение за последващото правоприлагане .
Лимитативно възприетите хипотези от този текст не включват необосноваността като условие за разглеждането на жалбата от касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 238 от 11.07.2008 г. по Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2005 г. по касационната жалба на Е. О. А., Л. О. Г. и Й. С. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: