Определение №381 от 12.11.2008 по ч.пр. дело №1298/1298 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
                    
                       N 381
 
                             София, 12.11.2008 година
                          
                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и осма година, в състав:
                                                   
                                                                  Председател:Жанин Силдарева
                                                           Членове:Маргарита Соколова
                                                                      Дияна Ценева
 
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1298/08 година, и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от “У” А. гр. С., срещу определение № 125 от 03.06.2008 г. по ч. гр. д. № 574/08 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване по въведени в жалбата основания за допускането му. По същество иска постановеният съдебен акт да бъде отменен като неправилен по подробно изложени съображения.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение без уважение е оставена частна жалба срещу разпореждане от 07.05.2008 г. по гр. д. № 11921/08 г. Софийския районен съд, 31-ви състав, за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу М. М. А. – чл. 418, ал. 1 вр. чл. 417, т. 2 ГПК.
П. срещу така постановения съдебен акт частна жалба е недопустима.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т.т. 1 и 2 ГПК има предвид актове, постановявани в хода на исковото производство. Обжалваното определение не е от тази категория. На следващо място с разпореждането за отказ се прегражда възможността заявителят да получи искания акт – заповед за незабавно изпълнение, но за него съществува процесуалната възможност за защита, като предяви иск за съществуване на вземането си – чл. 422 ГПК. Затова следва да се приеме, че определението и не дава разрешение по същество на претендираното право. Р. за двуинстанционно обжалване на този вид определения, дадено в т. 6 на ТР № 1 от 17.07.2001 г., запазва действието си и при новата правна уредба.
С оглед на изложеното неправилно въззивният съд е указал, че постановеното от него определение подлежи на касационно обжалване. Като недопустима частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от “У” А. гр. С. срещу определение № 125 от 03.06.2008 г. по ч. гр. д. № 574/08 г. на Софийския градски съд, административно отделение, III-ж състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1298/08 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Върховния касационен съд на РБ.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top