ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 466
София, 30.12.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и осма година, в състав:
Председател:Жанин Силдарева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1911/08 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат А от АК гр. С. като пълномощник на Т. Д. И. и “Е” ООД гр. С., срещу определение № 394 от 14.08.2008 г. по в. ч. гр. д. № 158/08 г. на Габровския окръжен съд, с което без уважение е оставена жалбата срещу определение № 179 от 30.01.2008 г. по гр. д. № 1034/07 г. на Великотърновския районен съд за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателите считат, че обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване по въведени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускането му.
Ответникът по жалбата Окръжният съд гр. В. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от Т. И. лично и като управител на “Е” ООД, от постановяването на съдебни актове за вписване на промени в обстоятелства по търговския регистър по партидата на “Е” ООД, обявени за недопустими с влезли в сила съдебни решения по искове по чл. 498 ГПК /отм./. В исковата молба се твърди още, че срещу съдията, постановил недопустимото вписване с решение от 16.01.2004 г. по ф. д. № 874/02 г. на Великотърновския окръжен съд, било проведено дисциплинарно производство.
С разпореждане от 21.05.2007 г. Административният съд гр. В. изпратил исковата молба по компетентност на Районния съд гр. В. по съображения, че исковете имат за предмет обезщетения на вреди, претърпени от дейност на правозащитен орган, отговорността за чиито действия е по чл. 2 ЗОДОВ. Административният съд е компетентен само по делата по искове за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията, които се реализират с искове по чл. 1 ЗОДОВ. Предявените искове не се обхващат от посочената разпоредба, тъй като с тях не се претендират вреди от дейност на администрацията.
С определения от 27.09.2007 г. и 12.11.2007 г. на първоинстанционния районен съд исковата молба е оставена без движение с указания до ищците да конкретизират на коя от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ основават претенциите си, а ако искат те да бъдат разгледани по реда на Закона за задълженията и договорите, да внесат държавна такса общо в размер на 800 лева.
Ищците са поддържали, че обстоятелствата, на които основават исковете, са изложени в исковата молба, а правното основание е чл. 1 ЗОДОВ, но тази квалификация не задължава съда, който следва сам да я определи. Исковете да бъдат разгледани по реда на чл. 1 ЗОДОВ, а не по общия ред, се иска и с молбата, с която са представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 60 лева.
С оглед на тези твърдения първоинстанционният съд върнал исковата молба и прекратил производството поради неотстраняване на констатираните нередовности.
Това определение е потвърдено с въззивното определение, предмет на частната касационна жалба. Изложени са съображения, че постановяването на съдебен акт, в случая на решение, въз основа на което е извършено вписване по фирмено дело, е правораздавателна дейност, а не административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. В исковата молба не се сочат обстоятелства от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ и затова производството не може да продължи по реда, предвиден в този закон. От друга страна въззивният съд намерил, че невнасянето на държавна такса в размер на 4% върху цената на исковете е пречка исковете да бъдат разгледани по общия ред.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че същественият материалноправен въпрос за реда, по който следва да се реализира отговорността на държавата за вреди от противоправни процесуални действия или актове на съда, обявени по съдебен ред за нищожни, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Това основание би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго или когато за първи път се произнася по даден правен спор. Разглежданият случай не е такъв.
Съдебната практика трайно приема, че съдебните актове по вписването, обявено впоследствие за недопустимо, на обстоятелства в търговския регистър, не съдържат правните белези на административен акт, издаден при изпълнение на административна дейност. По своята същност административната дейност е подзаконова и има за цел изпълнението на закона, като в това отношение се приравнява на изпълнителната дейност или на изпълнителната власт при разделянето на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Административна е всяка властническа дейност, която не е законодателна или съдебна. Съдебните актове, от чието постановяване ищците твърдят, че са претърпели вреди, са издадени в производство по вписване на юридически лица, което е специално съдебно охранително производство. Трайно е установена съдебната практика и по въпроса, че отговорност за вреди, причинени от незаконна дейност на правосъдни органи, може да се търси само в изрично предвидените случаи на чл. 2 ЗОДОВ. Хипотезата, пред която страните са изправени, не се обхваща от тях. Обстоятелството, че по законодателен път са уредени само част от обществените отношения, при осъществяването на които би се породило основание за обезвреда на гражданите от страна на държавата, не може да наложи разрешаването на поставения от касаторите въпрос по пътя на тълкуването на закона. Ако законодателят намери за необходимо, ще разшири кръга на случаите, които обосновават право на иск срещу държавата.
Основанието за допускане на касационно обжалване следва да се прецени в рамките на заявения от ищците правен спор, който е квалифициран като такъв по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Извън този предмет са въпросите, поставени в изложението, за приложимостта на нормите на общия ред към спорното между страните гражданско правоотношение, включително за надлежния ответник и за неравното, според касаторите, третиране по отношение на държавната такса, на претърпелите вреди от различни съдебни актове. Затова по тях не се дължи произнасяне.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Габровския окръжен съд, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 394 от 14.08.2008 г. по в. ч. гр. д. № 158/08 г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: