О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.178
София , 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева
Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 3654/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 7 от 01.04.2008 г. по в. гр. д. № 632/07 г. Добричкият окръжен съд оставил в сила решение № 54 от 31.05.2007 г. по гр. д. № 353/07 г. на Добричкия районен съд, с което е уважен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Д. Н. Т. срещу П. П. П. и К. И. П. , за разваляне на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 58, т. VII, дело № 2128/93 г., до размер на 1/2 ид. ч. от прехвърленото с договора.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ответниците, които поддържат, че с него е дадено разрешение на съществените материалноправни въпроси за обема на насрещната престация, дължима от приобретателите по договора за гледане и издръжка, за приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД когато неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интересите на кредитора и за правните последици от неоправдано неприемане на изпълнението или несъдействие на кредитора по договора. Твърдят, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а произнасянето по последния въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ищцата – ответница по касация, счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., прие следното:
По делото е установено, че ищцата и съпругът й прехвърлили на ответника П техен син, по време на брака му с ответницата К, 1/2 ид. ч. от дворно място в гр. Д., ведно с построената в него къща, срещу задължение за гледане и издръжка. Влошаването на здравословното й състояние наложило операция на сърцето през 2004 г., когато ищцата изтеглила банков кредит от 1 500 лева и го изплащала от пенсията си в продължение на 3 години. Част от разходите били поети от семейството на св. Сдъщеря на ищцата, която полагала и непосредствените грижи за гледането на ищцата при боледуването й от пневмония, болничното лечение и периода на възстановяване. Във връзка с лечението ответниците дали 100 лева. Не заплащали напълно и за целия период от време разходите на ищцата за потребените от нея ел. енергия и вода, създали отношения на нетърпимост, поради което прехвърлителката напуснала жилището и заживяла на квартира /в общежитие/. След преценка на данните по делото и доводите на страните, съдът заключил, че неизпълнението от ответниците на поетите договорни задължения не е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Неизпълнението е в продължителен период от време, включително понастоящем, както по отношение на натуралната престация, така и на съответното поведение. Оттук и като взел предвид, че по делото не е твърдяна или установена трансформация на натуралното изпълнение в неговия паричен еквивалент, въззивният съд заключил, че предявеният иск за разваляне на договора е основателен и доказан.
Първият съществен материалноправен въпрос, поставен от касаторите, е за тълкуването на обема на договореното задължение за гледане и издръжка. Поддържа се, че даденото разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд – решение от 20.04.2004 г. по гр. д. № 502/2003 г., II-ро г. о., с което е прието, че обемът на насрещната престация се определя съобразно постигнатото съгласие и с оглед конкретните нужди на прехвърлителя. Това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, защото даденото от въззивния съд разрешение е в същия смисъл. Съдът е изследвал постигнатото между страните съгласие, според което приобретателят се е задължил да осигурява на прехвърлителите храна, отопление, осветление, грижи при болест и немощ, лекарства, спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, до смъртта им. За да прецени дали ответниците са изпълнявали задълженията си съобразно този обем, въззивният съд е изходил от конкретните нужди на прехвърлителката, които тя е поддържала, че са съществували и е установила в производството по делото. Приел е, че в продължителен период от време и при остра нужда ищцата не е получила необходимите средства и грижи при болест, че след определен период от време не й е било осигурявано отопление, осветление и храна, че несъответно на уговорките в договора ответниците са настоявали консумативните разходи на ищцата да бъдат поети от нея. Обсъден е и доводът на ответниците, че след като здравословното състояние на ищцата й позволява да води нормален живот и сама да се обслужва, че има достатъчно средства от пенсия, които спестява, те не й дъжат грижи и издръжка, а евентуално следва да я подпомагат и предоставят средства само при недостиг. Доводът правилно е отклонен, защото поетото по договора задължение не е в твърдяния намален обем, нито е обусловено от подобни обстоятелства.
За да обосноват тезата си за противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, касаторите са се позовали на решение № 999 от 24.10.1995 г. по гр. д. № 737/95 г., II-ро г. о., че не подлежи на разваляне договор, когато длъжникът го е изпълнил в по-голямата част, а неизпълнената част е незначителна с оглед интересите на кредитора. Въведеното при условията на евентуалност твърдение на касаторите, че ако е налице неизпълнение на задълженията им, то е незначително, не е зачетено от въззивния съд, тъй като е прието за недоказано. Несъгласието на касаторите с така формирания фактически извод представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не такова, което има отношение към преценката по допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Последният въпрос, повдигнат от касаторите, е за правните последици от неоправдано неприемане или несъдействие на кредитора по договора. Въззивният съд приел за недоказано поведението на ищцата /приела при себе си и полагала грижи до смъртта й за своята окноболна сестра, пожелала да поддържа социални контакти и, въпреки възрастта и здравословното си състояние, да има партньор в живота/ да е направило морално невъзможно за ответниците да изпълняват задълженията си за гледане и издръжка. Поддържаното в обратния смисъл от касаторите, не е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване на въззивното решение. Дори да се приеме неоправдано неприемане от кредитора на дължимите му грижи или недаване на съдействие от негова страна на длъжника, то съдебната практика по въпроса за правните последици от такова поведение трайно приема, че то не освобождава длъжника от задълженията, поети с договора. Длъжникът ще бъде изправна страна, ако е поискал трансформирането на личната му престация или ако е предоставил парично изпълнение, отговарящо на определения размер според вида и обема на дължимите от него грижи. Не е налице произнасяне от въззивния съд по съществен материалонправен въпрос, свързан с тълкуването на закона, който да е от значение за развитието на правото.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7 от 01.04.2008 г. по в. гр. д. № 632/07 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: