О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 24.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 49 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Г. М. против решение № 368/30.10.2009г., постановено по гр.д. № 450/2009г. на Хасковски окръжен съд, с което обезсилено решение № 99 от 08.03.2007г. на РС – Хасково по гр.д. № 808/2005г., като недопустимо, прекратено е на основание чл. 100, ал.2 от ГПК/отм/ производството по исковата молба, подадена от касатора против Т. Г. А. и С. Т. А. по чл. 109 от ЗС за премахване на сграда, построена в УПИ * от кв. 258 по плана на гр. Х..
С решение по гр.д. № 1202/2008г. на ВКС ІІ гр.о. е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане с указания за привеждане на исковата молба в съответствие с нормата на чл. 98 от ГПК, като се посочи точно коя сграда хвърля сянка на имота на ищеца и навлиза в имота му с основите и стрехата си, тъй като в имота има повече от една сгради. С определение от 21.07.2009г., възивния съд в изпълнение указанията на ВКС е оставил производството без движение с указания за изправяне нередовностите на исковата молба – уточнение на точното ситуиране на сградата, чието премахване се иска в очертанията на УПИ * и посочването на площта й. Съобщението за това е връчено редовно на ищеца на 25.07.2009г. С молба от 05.08.2009г. ищецът е посочил, че иска премахване и на двете сгради в имота – жилищната и пристройката. Поради това, че неточността не е отстранена, а е създадена още по-голяма неяснота, в насроченото с.з. на 16.09.2009г. в присъствието на пълномощниците на страните, съдът е оставил отново производството без движение със същите указания, изпълними в 7-дневен срок. С молба от 26.09.2009г. отново е посочено, че се иска събаряне както на жилищната сграда, така и на пристройката. За пропускането на срока, пълномощника на ищеца е представил медицинско удостоверение за това, че е бил болен в периода от 17-30 09.2009г. В насроченото съдебно заседание на 28.10.2009г. в присъствието и на двамата пълномощници, съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество. С обжалваното решение е приел, че не са изпълнени указанията на съда по изправяне нередовностите на исковата молба пред въззивната инстанция, поради което и в съответствие с т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС е обезсилено решението на РС и е прекратено производството по предявеният иск.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при приложението на чл. 100 от ГПК /отм/, тъй като следвало да върне исковата молба и да прекрати производството по делото с разпореждане, което след като се съобщи, ще може да се иска възстановяване на срока.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран процесуален въпрос – съдът длъжен ли е с разпореждане да върне исковата молба, като уведоми ищеца за пропуснатия срок, за да може той да поиска възстановяване на срока. Позовава се на Р № І-6а от 06.01.1955г. и определение № 33 от 16.03.1964г. /които не представя/
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като поставеният въпрос е разрешен със задължителната практика на ВКС ТР № 1/2001г. т.4, с която е съобразено въззшивното решение, а цитираните решения касаещи производството по финансови начети и по брачни дела са неотносими към спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото предявеният иск е неоценяем.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба правен въпрос относно това как следва да се процедира от въззивния съд, когато за първи път пред него се констатира нередовност на исковата молба, е във връзка с обжалваното решение. Начинът по който е процедирал въззивният съд и постановеното от него решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС – т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че когато се установи нередовност на исковата молба пред въззивния съд, “той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва”. Съдът е постановил обжалваното решение не защото е пропуснат срока за уточнение на исковата молба, а защото и с двете молби неяснотата относно това, премахване на коя сграда се иска, е останало и след подаване на двете молби. Затова е неотносим въпроса за това, че ищецът следва да има възможност да иска възстановяване на срока. Пълномощникът на ищеца е имал възможност освен с писмените молби и в последното съдебно заседание, в което се е явил да направи уточнението, което не сторил. Посочването на двете сгради, като предмет на иска по чл. 109 от ЗС говори за неяснота у самия ищец събаряне на коя от двете иска, а по пътя на уточнение не може да се въвежда нов предмет на негаторния иск.
Цитираните от касатора решения представят неактуална съдебна практика, приета при друга уредба на втората инстанция и по специални искови производства, каквото не е това по негаторния иск, поради което са неотносими към спора. Те не обуславят допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т. 1 или 2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 368/30.10.2009г., постановено по гр.д. № 450/2009г. на Хасковски окръжен съд по касационна жалба, подадена от О. Г. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: