О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 13.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 71 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. к. “С” гр. С. против решение № 279/26.10.2009г. по гр.д. № 372/2009г. по гр.д. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 29 от 05.03.2009г. по гр.д. № 304/2004г. на РС С. и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касатора против “И” ЕООД гр. С. по отношение на следния недвижим имот: застроено и незастроено дворно место с площ 3733, съставляващо УПИ * от кв. 105 и УПИ * в кв. 105 с площ 719 кв.м. по плана на С. , ведно с построени в него сгради. Със същото решение е уважен иска, предявен от главно встъпилото лице “М” А. гр. Х. против първоначалните страни за същия имот.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че не е налице правоприемство между ищцовата к. ПК”С” и РКС “И” С. , от което е одържавено процесното имущество с ПМС № 236/1952г. Съдът се е мотивирал с това, че РКС “И” е регистриран на 04.12.1945г., в която са се вляли к. на бубохранителите “К” и ООД “Коприна, но видно от У-ние № 678/АБ-26.07.2002г.. ПК С. не е между тях. Тя е регистрирана още 1919г. С определение от 11.09.1945г. е преименувана в Обединена к. “Н” – С. През 1948г. е преименувана в Народна потребителна к. Напредък. Това, че РПК”С” поема дейностите на заличени кооперации в пет села и тези дейности преминават в ГПК”Н” не означава правоприемство в юридическия смисъл на това понятие. Преминаването на дейности е икономическа /стопанска/ дейност/ а правоприемството като поемане на съвкупност от права и задължения има юридически последици на преминаване на всички активи и пасиви към новото юридическо лице и преустановяване съществуването на старото ЮЛ. От доказателствата по делото се установява, че успоредно по едно и също време съществуват ПК “С”, преименувана в НПК”Н” и РКС “И”, което сочи на липса на правоприемство.становено е, че позволителните билети за изграждането на част от процесните сгради са на името на к. “К”. Кооперация със същото наименование сега е вписана търговския регистър с решение от 19.02.1992г. Позовавайки се на тези доказателства, въззивният съд е формирал извод за липса на правоприемство, поради което е отхвърлил иска за собственост.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е необоснован извода за липса на правоприемство.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса има ли правоприемство между ищеца ПК С. и РКС”И”, от което е одържавено през 1952 г. процесното имущество и е включено в ДПП”Т”, клон К. – С. Касаторът се позовава на това, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 285/05.12.1994г. по адм. Д. № 433/1994г. на ВС, Р № 970 от 29.06.2004г. по гр.д. № 356/2003г. на ВКС и решение № 69 от 13.05.2009г. по гр.д. № 21/2009г. на ХОС, което към момента на подаване на касационната жалба не е било влязло в сила..
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба въпрос е фактически, а не правен, защото касае анализ на представените по делото доказателства, които са конкретни по всяко дело и не е свързан с анализ на правна норма, или разрешаване на правен въпрос. Поради това, касаторът не обосновава общото основание за допускане до касация. Не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, тъй като решението по административния спор не създава сила на присъдено нещо за правоприемството. Мотивите по Р № 970 от 29.06.2004г. по гр.д. № 356/2003г. на ВКС не са задължителни, съгласно т. 19 от ТП № 1/17.07.2001г. относно фактическите констатации, направени в мотивите. Към настоящия момент е постановено на основание чл. 290 от ГПК решение № 187/26.04.1010г. по гр.д. № 958/2009г. на ІІ гр.о. на ВКС след като е било допуснато до касационно разглеждане решение № 69 от 13.05.2009г. по гр.д. № 21/2009г. на ХОС. С касационното решение е отменено представеното с жалбата, не влязло решение на Хасковски ОС и вместо това, предявеният иск е отхвърлен поради липса на правоприемство. Така и поставения фактически въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо между страните и със задължителна практика на ВКС – решение по чл. 290 от ГПК. Следователно не е налице и допълнителното наведено основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 279/26.10.2009г. по гр.д. № 372/2009г. по гр.д. на Хасковски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. к. “С” гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: