О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 16.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1862 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. П. против решение № 1* от 22.07.2009г., постановено по гр.д. № 469/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3* от 15.12.2008г., постановено по гр.д. № 3918/2007г. на Варненски РС, с което е отхвърлен отрицателния установителен иск за собственост, предявен от касатора против Р. С. А., Х. И. Г., Й. И. А. и З. С. А. да се признае за установено, че ответниците не са собственици на реална част от поземлен имот № 966 по плана за новообразуваните имоти на м. “М” в землището на гр. В. с площ 520 кв.м. и е прекратено производството за част от терена на този имот с площ 80 кв.м. поради липса на правен интерес, като са присъдени и разноски на ответниците.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че съдът е приел, че в имота има сграда въз основа на свидетелски показания, въпреки, че те установяват, че е имало пожар, за който няма никакви писмени доказателства..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса може ли да се приеме, че е в имота е имало сграда към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, ако тя е изгоряла при пожар, за който няма доказателства, а само показания на свидетели. По този въпрос счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК Формулиран е и процесуален въпрос – длъжен ли е бил съдът служебно да насрочи оглед, за да се установят на место остатъците от къщата при пожара, като се позовава на т. 10 от ТР № 1 от 01.01.2001г.
Ответниците по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че на наследодателят на първите трима ответници И. Й. А. , починал на 24.01.2004г. е отстъпено право на ползване от ИК на ГНС на основание ПМС № 76/1977г. за имот от 600 кв.м., който сега е заснет с пл. № 9* Подадена е молба за изкупуване на имота и в оценителния протокол е отразено, че в имота е имало сграда на 26 кв.м., която е частично изгоряла. От свидетелските показания се установява, че при пожар през лятото на 1991 г., или 1993г. е изгоряла сградата и от нея са останали основите, които са запазени в имота. Определената оценка е изплатена и в полза на първите трима ответници е издадена заповед № 2034/31.12.2004г по пар. 4к от ЗСПЗЗ. за изкупуване на имота на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ. Издаден е н.а. № 119,т.ІІ/18.03.2006г., с който са признати за собственици, а с .н.а. № 153,т.ІІ/20.03.2006г. първите три ответници са продали имота на четвъртия ответник. Съдът е приел, че са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, тъй като са били налице предпоставките на пар. 4а от ЗСПЗЗ. Поради това е отхвърлен отрицателния установителен иск, а за частта от 80 кв.м., които попадат извън признатия на ищеца за възстановяване имот, производството е прекратено.
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос е налице ли са предпоставките по пар. 4а от ЗСПЗЗ, ако сградата е изгоряла при пожар. Така зададен въпроса е неотносим към спора, тъй като съществения въпрос е дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991г. е съществувала сграда в имота. От непротиворечивите свидетелски показания се установява, че сградата е опожарена по-късно, а в оценителния протокол е констатирано запазването на основите и площта – 26 кв.м. Следователно поставения въпрос не определя изхода от делото, поради което не обуславя общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 22.07.2009г., постановено по гр.д. № 469/2009г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. М. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ